Джеймс Чейс - Приятна вечер

Застанал на вратата, Майк разгледа стареца, седнал в инвалидната количка. Подведе се, също като Маги, и си помисли:

„Боже! Този разпадащ се старчок ли е човекът, с когото трябва да работя?“

Докато Майк го разглеждаше, Брейди също се взираше в него със студен, изпитателен поглед, след това започна постепенно да се отпуска. Човекът си го бива, помисли си той. Не просто смел, от него се излъчва дисциплина. Хедън каза, че бил сержант в армията. Не е човек, който би загубил самообладание. Брейди малко се притесни от хлътналите очи, но суровите устни и силната линия на челюстта компенсираха очите.

— Аз съм Майк Баниън — каза мъжът. — Господин Ванс?

— Влезте и седнете — нареди Брейди.

Той изчака Баниън да затвори вратата и да седне на един стол, близо до инвалидната количка на Брейди.

— Значи вие сте Майк Баниън — изрече Брейди със старческия си глас. — Разкажете ми за себе си.

Майк погледна Брейди право в очите. В тоя старец имаше нещо фалшиво. Усети го съвсем инстинктивно.

— Тук съм, за да изпълня определена задача — започна той. — Не ви е нужно да знаете нищо за мен, така както на мен не ми е нужно да зная нищо за вас. Каква е задачата?

Това се хареса на Брейди. Този едър военен явно подхожда делово, помисли си той, но реши да го изпита още малко.

— Казаха ми, че сте добър стрелец. Колко добър стрелец сте?

— Хайде да престанем да дрънкаме глупости, а? — рече Майк. — Кажете на човека в другата стая да излезе оттам. И да говорим делово.

Маги се появи от спалнята, спря се да огледа Майк и плясна с ръце.

— Боже, какво страхотно мъжище! — възкликна тя.

Брейди се засмя като видя, че Майк се е вторачил в Маги.

— Хайде всички да пийнем по нещо — предложи той, стана от инвалидната количка и се приближи до бутилките, наредени на масата. — Това е Маги. Тя работи с нас. Ти какво ще пиеш Майк?

Удивен от внезапната пъргавина на стария инвалид и от вида на Маги, която бе в най-секси форма, Майк само зяпна. Сетне бързо се овладя и се изправи.

— Скоч? — попита Брейди.

— Каква е цялата работа, по дяволите? — ядоса се Майк.

— Изпий един скоч, Майк — каза Брейди и наля една голяма доза. — Маги, по-добре е ти да се въздържиш. Зная, че скочът ти пречи да се концентрираш. Дай питието на Майк, докато аз налея на себе си.

Маги взе чашата и се приближи до Майк.

— Заповядай, мъжище — каза тя.

Той пое чашата и си помисли, че никога не е виждал толкова секси жена. Почувства се леко замаян, но забеляза, че Брейди му направи знак да седне и се разположи на един стол.

— Добре, Майк, извинявай, че така те изпробвах, но трябваше да съм сигурен, че ставаш за работата, за която са те наели — Брейди седна в инвалидната количка. — Доволен съм. — Той погледна към Маги. — А ти?

Маги въздъхна.

— О, да. Той целият е само страхотни мускули!

Брейди въздъхна.

— Ще трябва да свикнете с Маги. На мен самият доста време ми бе нужно, за да свикна.

Майк се съвзе от шока, предизвикан от този осемдесетгодишен старец с поведение на трийсетгодишен мъж и от присъствието на Маги.

— Господин Ванс, — отсече той по военному — попитах ви в какво се състои работата.

Маги тихо изохка.

— Не е ли прекрасен този глас? — измърка тя и затрепка с мигли.

— Маги, няма ли да млъкнеш най-сетне? — сряза я Брейди и като се обърна към Майк, продължи: — Ето какво. Аз играя ролята на инвалид, Маги е моята медсестра, а ти си ми шофьор. — Той замълча, след това попита: — Имаш ли униформа?

— Имам.

— Добре.

— Ето в какво се състои задачата.

Следващите двайсет минути Брейди обясняваше подробности по обира.

— Твоята задача е да неутрализираш охраната, ако се покаже. Ще използваш пистолет със стрелички — завърши Брейди и даде знак на Маги, която отиде в спалнята и се върна с пистолета. — Не бива да има никакъв фал. — Продължи Брейди, докато Майк разглеждаше пистолета. — Не е смъртоносно, никой няма да умре. Цялата работа е стреличката да попадне във врата на пазача. Това е твоята задача. После ще ми помогнеш да вземем и изнесем касетките от сейфа и затова ще получиш петдесет хиляди долара.

Майк кимна.

— Ясно. Попитахте ме дали съм добър стрелец — каза той. — Съвсем резонен въпрос, щом става дума за петдесет хиляди долара. — Той огледа стаята. — Тази картина на стената. — Посочи една репродукция на импресионист в пастелни тонове. Картината висеше на шест-седем метра от мястото, където седеше. — Момчето отляво — дясното му око… виждате ли го?