Джеймс Чейс - Приятна вечер

— Вземи я — каза той и бутна чантата по посока на гласа. Тежката чанта се придвижи само петдесетина сантиметра по грубия, протрит килим.

Педро гледаше чантата, без да откъсва поглед от нея, вътрешно триумфираше. Утре, заедно с Анита, щяха вече да бъдат в самолета към дома. Колко ли щеше да се зарадва баща му, когато го видеше отново! Мозъкът му работеше бързо. Бяха решили, че в момента, в който грабне парите, ще се втурне на първия етаж, където Фуентес държеше едностаен апартамент. Евреинът, изплашен до смърт, щеше да помисли, че е изскочил от сградата и полицаите щяха да тръгнат по улиците да търсят мъж с кафява чанта. Сега на Педро му хрумна друга идея. Ами ако не се качи в апартамента на Фуентес, а изтича на улицата? Ами ако задържи цялата сума за себе си? Четири хиляди и двеста долара! Ще се наложи да затвори устата на евреина. Ще го прасне по главата! Точно така! След това ще излезе, ще си иде вкъщи и Фуентес нямаше да може да направи нищо.

Докато се приближаваше до чантата, целият треперещ от вълнение, той свали погледа си от Ейб и насочи светлината на фенера към чантата. Ръката на Ейб се плъзна във вътрешния джоб на сакото. Пръстите му се сключиха около дръжката на пистолета. Извади го в момента, в който Педро сграбчи чантата.

Палецът на Ейб вдигна предпазителя, той насочи пистолета и натисна спусъка. Пистолетът блесна, изтрещя и двамата мъже политнаха назад. Педро усети как нещо парещо прониза бузата му, след това усети, че тя се намокря. Той вдигна пистолета и паникьосан натисна спусъка. Светлината на фенера му се концентрира върху Ейб, който се опитваше да се изправи. Педро усети как пистолетът подскочи в ръката му, чу го как изтрещя, след това с ужас видя как на челото на Ейб се появява червено петно, как Ейб полита и пада назад.

Педро, зашеметен от двата изстрела, едва дишащ, стоеше неподвижен, с ясното съзнание, че е убил евреина.

В ума му проблясна ужасяващата мисъл, че е убил човек! Натискаш един спусък и човекът умира! Обхвана го паника. Мислеше за себе си. Ако го намереха тук, щеше да прекара остатъка от живота си зад решетките: като животно в клетка! Без Анита, без баща си, без жежкото слънце на плантацията със захарна тръстика.

Чу гласове. Затръшване на врати. Някаква жена изпищя.

Фуентес! Трябваше да стигне до него! Сграбчи чантата с лявата си ръка, с пистолет в дясната, като усещаше, че по лицето му се стича кръв, излезе от апартамента на Ейб. Опитваше се да контролира паниката си.

Фуентес, който го чакаше до полуотворената врата на апартамента си, чу изстрелите и се изплаши. Видя доста от наемателите на първия етаж да се тълпят в коридора.

Този тъпанар бе оплескал цялата работа! Не дай Боже, да е убил евреина! Тръгна към групата, събрала се на стълбището, и ги чу как трескаво обсъждат случилото се на висок глас, една жена виеше от ужас. Видя Педро с кърваво лице да вдига поглед към него и се дръпна назад.

Педро се озова пред изплашени хора, които го наблюдаваха и си даде сметка, че оттук не може да се измъкне. Като продължаваше да стиска кафявата кожена чанта, той изтича на улицата.

Лепски тъкмо взимаше голямата картонена кутия, която Хари остави на бара.

— Ето пилето, Том, плюс макарони. Да ви е сладко!

Лицето на Лепски грейна.

— Боже! Как само ще подскочи Керъл! Хиляди благодарности.

Мариан слезе от високото столче и той я потупа по дупето. В този момент чу изстрелите.

Лепски мигом се превърна в стопроцентово ченге. Скочи от столчето си и се втурна към изхода. В момента, в който изскочи на улицата, пистолетът се озова в ръката му.

Изстрелите вече бяха предизвикали суматоха. Чуваха се свистящите гуми на рязко набилите спирачки коли. Хората се спираха и зяпаха към изхода на високия блок.

В този миг на улицата се появи Педро. При вида на кръвта по лицето му и пистолета в ръката му, тълпата се пръсна. Жените запищяха, някои от мъжете се хвърлиха по очи на тротоара.

Лепски погледна към отсрещната страна на улицата и видя Педро, който хукна да бяга. Лепски, като бързо и ловко заобикаляше спрелите коли, се втурна след него.

Педро чу стъпките на преследвача си. С разширени от ужас очи той погледна назад и видя Лепски да си пробива път сред пръсналите се зяпачи и да го следва по петите. Инстинктивно усети, че мъжът, който тича след него, е ченге — видя пистолета в ръката му. Полупарализиран от страх, той се обърна и стреля по Лепски. Някаква негърка, завтекла се към един вход да се скрие, получи куршум в мозъка.