Джеймс Чейс - Приятна вечер

Детектив първа степен Том Лепски обичаше петъците. Ако не се случеше нещо извънредно, а в Парадайз Сити това ставаше много рядко, можеше да си тръгне и да се прибере рано у дома. Е, вярно, вкъщи го чакаше Керъл, жена му, която му натякваше за домакинските му задължения и че трябва да окоси ливадата, но поне беше далече от кабинета на детективите и дори домакинската работа бе приятна в сравнение с това да седиш и да чакаш някое престъпление.

Погледна часовника си. Още десет минути и си тръгва. Керъл му бе казала, че за вечеря ще има пай с шунка и пилешко. Лепски обичаше да си похапва, а пай с шунка и пилешко бе любимото му ядене.

Макс Джакъби, детектив втора степен, тъкмо довършваше един доклад за открадната кола. Двамата с Лепски работеха добре заедно.

— Пай с шунка и пилешко! — възкликна Лепски. — Боже, толкова го обичам!

Джакъби престана да трака на пишещата машина.

— Има моменти, когато искрено ти завиждам, Том — каза той. — Да си женен за такова страхотно момиче като Керъл! Щом ми свърши дежурството, ще ида до Фънг-Ю, да си взема нещо за вечеря вкъщи… уф!

Лепски го погледна самодоволно.

— Време ти е да се ожениш, Макс. Аз не мога да ги ям тези боклуци. Керъл ще вдигне страхотна олелия, ако разбере, че ям такива работи.

— Сигурно — Джакъби въздъхна и продължи да пише.

Телефонът на бюрото на Лепски иззвъня. Той сграбчи слушалката и изрева:

— Детектив Лепски. Какво желаете?

— Лепски! Трябва ли да се държиш просташки и да ревеш по този начин?

Лепски изстена, като разпозна гласа на жена си.

— О, ти ли си скъпа? — Той веднага сниши тон.

— Да, аз съм. Том, ти наистина трябва да се държиш по-възпитано по телефона.

— Добре — Лепски разхлаби вратовръзката си. — Връщам се след петнайсет минути. Как е паят?

— Затова ти се обаждам. Мейвис беше тук. Разправяше ми за мъжа си. Наистина, Том, да знаеш само как се държи този човек! Дума не можах да обеля. Просто седях и слушах.

Лепски се размърда неспокойно на стола си.

— Добре, като се прибера вкъщи ще ми разкажеш по-подробно. Как изглежда паят?

Последва пауза, после Керъл каза:

— Случи се една малка неприятност. Докато Мейвис ми разказваше за Джо, аз просто забравих за пая във фурната. Как само се държи този човек с нея! Няма да повярваш! Онемях.

Лепски започна да барабани с пръсти по бюрото.

— Забравила си проклетия пай във фурната?

— Не говори така, Лепски. Вулгарно е.

Лепски счупи на две молива, който държеше. Джакъби престана да пише, облегна се назад и се заслуша в разговора им.

— Какво се е случило с пая? — изрева Лепски.

— Бих предпочела да не крещиш. Обаждам се, за да ти кажа на връщане да се отбиеш в магазина на Фънг-Ю и да вземеш нещо за ядене — каза Керъл. — Иначе няма да имаме вечеря — и тя затвори телефона.

Лепски трясна слушалката и яростно изгледа Джакъби, който моментално се извърна и продължи да пише на машината. Сумтейки, Лепски излетя от кабинета на детективите. Тъкмо стигна до дежурната стая и се готвеше да излезе, когато се появи сержант Джо Бийглър.

Бийглър, едър, пълен, луничав мъж, ръководеше полицейското управление, когато началникът Теръл отсъстваше.

— Имам задача за теб, Том — рече той.

Лепски му хвърли ядовит поглед.

— Дежурството ми свърши и си тръгвам.

— Задачата страшно ще ти хареса, Том. Можех да я дам и на Макс, но реших, че е само за теб.

— Дай я на Макс. Трябва да купя нещо за вечеря. Керъл е изгорила пая с шунка и пилешко.

— Ако я дам на Макс, никога няма да ми простиш — Бийглър се ухили.

— И каква е проклетата ти задача? — попита Лепски, явно заинтригуван.

— Току-що постъпи оплакване срещу клуб „Монокини“ — съобщи Бийглър. — Снощи някаква госпожа Ейбръхъм завела съпруга си там. Възмутена е, че момичетата не носели монокините.

Очите на Лепски щяха да изскочат.

— Искаш да кажеш, че са се разхождали чисто голи?

— Това го казва госпожа Ейбръхъм. Май няма да се размине, Том. Иди да поговориш с Хари. Ако тая работа стигне до ушите на кмета, той ще затвори заведението и окото му няма да мигне.

— Хич няма да е хубаво, ако стане — съгласи се Лепски.

— Само го предупреди.

— Готово. Без монокини, а? За един брадва, а за друг — сватба — очите на Лепски светнаха.

— Направи ми една услуга, Джо. Обади се на Керъл. Кажи й, че няма да се прибера. Кажи й, че съм зает с въоръжен обир.

— Можеш да разчиташ на мен — Бийглър добре познаваше Керъл. — Ще й кажа, че си проявил голям героизъм.