Джеймс Чейс - Приятна вечер

Баща му, Сайлъс Уорънтън, властен и саможив нефтен магнат, не обичаше никого, освен сина си. Жената на Сайлъс беше починала няколко години след раждането на Уилбър, и Сайлъс, безкрайно влюбен в жена си, прехвърли цялата си любов върху своя син. Когато Уилбър съобщи на баща си, че иска да се жени и го запозна с Мария, Сайлъс я огледа замислено. Мургавото й лице, стройното й, чувствено тяло, големите й, съблазняващи очи и очертаните й устни не му оставяха и сянка на съмнение що за птица е, но той знаеше за баща й и неговите милиарди, така че вътре в себе си се примири. Щом синът му искаше да се жени, нямаше да възразява. В крайна сметка, си заслужаваше човек да спи с нея, а пък и един развод не беше проблем. Така че й се усмихна накриво, потупа я по рамото и каза:

— Искам внучета, скъпа. Не ме разочаровайте.

Мария реши, че той е най-ужасният, най-вулгарният старец на света. Дори когато Уилбър й намекна, че също иска деца, тя го погледна хладно.

— По-късно. Нека сме щастливи и свободни, докато сме млади. Децата създават само проблеми.

Анита Сертес бе една от многобройните камериерки, които работеха в хотел „Спениш Бей“. Беше кубинка, на двайсет и три, ниска и набита, с мургаво лице и гарвановочерна коса. Работеше в хотела от дванайсет месеца. Работата й се състоеше в това да измива баните, да сменя ежедневно спалното бельо, да бърше праха и да чисти.

Анита приключи със стаята на Уилбър. Тя не беше проблем. Той дори си сгъваше хавлиените кърпи и всичко бе подредено, но банята на Мария караше Анита вътрешно да кипи от гняв.

Каква повлекана само! Богата, глезена кучка! Това си помисли Анита, когато съзря какво й предстои да разчисти.

На пода лежаха прогизнали хавлиените кърпи. (Тя с кърпите ли влизаше във ваната? — почуди се Анита). Огледалата бяха изпръскани с пудра и туш за мигли. На пода имаше размазано настъпено червило. Водата в тоалетната не бе пускана.

Богаташи! Мислеше си Анита, докато събираше мокрите кърпи. Дори да имаше милионите, които притежаваше тази кучка, и през ум не би й минало да остави банята в този ужасен вид.

Докато работеше, мислите й се насочиха към съпруга й, Педро. Бяха дошли във Флорида по настояване на Педро, с надеждата да оправят финансовото си положение, което в Хавана бе доста отчайващо. Анита изкара късмет и си намери тази работа като камериерка, но Педро работеше само от време на време, чистеше улиците, а от това се припечелваше съвсем малко.

За нея Педро беше най-красивият мъж на света. Тя го обичаше с ожесточение, като своя собственост: обожаваше този строен, мургав мъж, понасяше лошите му настроения, вечните му оплаквания, даваше му всичко, което припечелеше. Живееха в една стая в Сийком, работническия квартал в покрайнините на Парадайз Сити. Силно влюбена в Педро, тя не си даваше сметка, че той е един нехранимайко. Изкара няколко дни като чистач по улиците с метла и количка и се отказа. Единствената му мисъл беше как да се върне в малката ферма на баща си, където отглеждаха захарна тръстика, въпреки че преди година единствената му мисъл беше как да избяга оттам. Анита изслуша оплакванията му и му рече да бъде търпелив. Сигурно всеки момент щеше да се появи нещо по-добро. Да сечеш захарна тръстика въобще не е живот. Тя щеше да работи още по-упорито и ще се издържат. Педро се беше усмихнал. Окей, значи могат да изчакат.

Докато чистеше разхвърляната баня, тя се чудеше какво ли прави Педро. Беше й казал, че ще поскита из улиците и ще се опита да си намери работа, но тя се съмняваше в това. В края на всяка седмица той похарчваше всичките пари, припечелени от Анита. Често мърмореше, че няма достатъчно пари, за да си купят дори ориз и тя обеща да работи още повече.

Докато тя се трудеше да направи банята на Мария Уорънтън безупречно чиста, Педро Сертес седеше в един западнал бар в Сийком. Беше с Роберто Фуентес. Двамата пиеха бира.

Фуентес беше кубинец, който живееше в Сийком от три години. Нисичък, дебел, с трескави, безмилостни очи, той успяваше да си изкарва прехраната, като почистваше и стягаше яхтите на богатите. Педро му беше симпатичен и той търпеливо изслушваше вечните му оплаквания. Тази вечер реши, че Педро вече е узрял за една работа, която щеше да донесе на Фуентес около три хиляди долара. Фуентес смяташе, че самият той не е човек на риска. Ако можеш да прибереш три хиляди долара и да накараш някой друг да поеме риска, заслужаваше си да помислиш по въпроса.

С тих глас каза:

— Педро, какво ще кажеш да спечелиш хиляда долара?