Стюарт Уудс - Бялата стока

— О, страхотно — каза тихо Мег.

— Още нещо — продължи Кат. — Джинкс не знае, че и двамата сме тук, и не искам да ни вижда, без да е предупредена. Не зная дали ще седим един до друг, но опитай да се добереш до нея и да й кажеш, че Дел и аз сме тук. Ако можеш, разбери къде е стаята й и как можем да се срещнем.

— Добре — каза Мег.

Влязоха в стаята и видяха, че всички са се струпали около стената, която беше стъклена и имаше врата в единия край. Кат и Мег последваха останалите. Зад дебелото стъкло част от джунглата беше оградена от покрив. Имаше много зеленина, а през средата преминаваше малко поточе. Всички се бяха загледали в нещо. Кат погледна и видя най-голямата змия, която някога беше виждал, увиснала на едно дърво.

— Господи! — каза неволно той.

— Това е анаконда — каза Мег. — Виждала съм, но беше много по-малка.

Огромното влечуго не забелязваше публиката си. Хората постепенно започнаха да се оттеглят към масата и да търсят местата си.

Мег намери своята картичка, а след нея и Кат — от другата страна на масата през дванадесет стола. Забеляза, че Дел е на отсрещната страна, близо до края на масата. Лицето му имаше безучастен израз, но той беше спокоен. След това видя и Джинкс, която седна близо до Мег — на два стола от нея. Помисли си, че това е добре, защото Мег имаше възможност да разговаря с нея. На стола между тях се настани Дени.

Джинкс лесно можеше да види Кат и това го тревожеше. И все пак външният му вид се беше променил — тогава косата му беше по-дълга, брадата по-гъста, пък и беше наддал двадесет килограма. Но Джинкс би могла да си го спомни по-слаб и бръснат — през годините, когато тя беше в юношеска възраст. Тя погледна точно в него. Кат се обърна, а после крадешком я стрелна с очи. Не беше реагирала. Дени й каза нещо, но тя не му обърна внимание и той, изглежда, се ядоса. Тя многозначително се обърна встрани и започна да разговаря с мъжа от другата й страна.

Вниманието на Кат беше погълнато от Джинкс и не видя човека, който седна до него, докато той не го заговори:

— Красива е нали?

Кат се обърна и видя до себе си Принс.

— Да — отговори той. След това запита: — Как убедихте толкова красиво момиче да дойде сред джунглата?

Искаше му се да вземе вилицата и да я забоде в лицето на Принс.

Той се усмихна. Показаха се бели и равни зъби.

— О, има различни начини за привличане. Вие сте югоизточен, нали?

На Кат му трябваше един момент да се досети какво искаше да каже Принс.

— О, да. Казвам се Боб Елис.

Стиснаха си ръцете.

— Е, Боб, ще те направим богат.

— Аз вече съм богат.

Принс се засмя с глас.

— Разбира се, че си. В края на краищата си заплатил един милион долара, за да отседнеш за една седмица на курорт в джунглата, нали?

— Точно така.

— Кажи ми, Боб, какво желаеш, а все още го нямаш?

— Искам да бъда богат колкото теб — усмихна се Кат.

Принс се засмя отново.

— Това ми харесва — каза той. — Харесвам амбициите. Ще бъдеш богат, Боб, ще бъдеш богат.

Кат посочи с глава към стъклото в другия край на стаята.

— Това е анаконда, така ли?

— Разбира се. Най-голямата, която някога е хващана. Индианците, които разчистваха земята тук, я хванали. Щеше да бъде жалко да я убием, затова й построихме дом.

— С какво я храните?

— Малки животни и по някой и друг човек.

Кат не можа да разбере дали Принс се шегуваше или не.

Супата дойде и започнаха да се хранят.

— Кажи ми — запита Кат, — как се случи така, че ме сложиха да седна до Анакондата?

— Жребий — отговори Принс. — Не съм имал никакви претенции.

— Засегнат съм — каза Кат. — Помислих си, че сте ме избрали.

— Е, виждате, че не познавам никого тук, освен хората си и не бих могъл да имам предпочитания. Разбирам обаче, че водите някого със себе си.

— Да. Деловия си партньор.

— Добър избор — каза Принс, като гледаше към Мег, — ако е толкова умна, колкото и привлекателна.

— Такава е. — Осени го внезапна мисъл. — Играете ли тенис?

— Играя.

— Мег и аз сме доста опасна смесена двойка. — Кат посочи Джинкс с глава. — Може би ти и твоята дама ще се срещнете с нас. Тя играе ли?

— Да, разбира се. Доста добре — каза ентусиазирано Принс. — Утре сутринта в осем? Обичам да ставам рано, жегата става след мен.

— Осем е добре. Изглежда, че е по-добре да остана трезвен гази вечер.

Принс отново се засмя. Донесоха основното блюдо, а той се обърна и започна разговор с човека от другата си страна.

Кат погледна към мястото, където седеше Джинкс, но видя, че нейният стол е празен. Мег също не беше на масата. Кат имаше желание да стане и да тръгне да ги търси, но го преодоля и се съсредоточи над храната си, която беше превъзходна. След около пет минути Джинкс се върна. Не го погледна, а веднага започна разговор с мъжа до себе си. Скоро се върна и Мег, но и тя не погледна към него. Изглеждаше много заета.