Стюарт Уудс - Бялата стока

Принс се изправи.

— Сега, приятели, ако сте изпили кафето си, ще се оттеглим. За онези, които биха желали малко нощен живот, дискотеката се намира на две минути път оттук. Приготвили сме малко представление за вас.

Кат отиде при Мег и последваха тълпата.

— Какво стана? Говори ли с нея?

— Да, но нищо не разбирам — каза Мег. — Сигурен ли си, че това е дъщеря ти?

— Какво говориш? Разбира се, че съм сигурен.

— Това е много странно.

— Какво?

— Бяхме сами в тоалетната на втория етаж. Започнах да й разказвам за теб и за Дел, но тя не разбра нито дума, докато не минах на испански. Момичето е южноамериканка.

— Това не е възможно.

— Не мога да определя точно акцента й. Джинкс говори ли испански?

— Учила го е в училището, но не разбирам как може да го говори много добре.

Мег въздъхна.

— Виж! Ако ти си отвлечен от кокаинов барон и изведнъж някой дойде и ти каже, че баща ти е долу, как ще реагираш? Тя ми обясни на испански, че не разбира за какво й говоря, и си тръгна. Сигурен ли си, че това е дъщеря ти?

— Мег, казвам ти, че това е Джинкс. Мислиш ли, че няма да позная дъщеря си?

Мег го погледна и каза:

— Започвам да се съмнявам.

Кат разтърси Мег и я събуди.

— Колко е часът? — измърмори тя.

— Седем и тридесет. Имаме тенисмач в осем.

— Какво?

— Извинявай. Снощи забравих да ти кажа. Ще играем тенис с Принс и Джинкс.

Мег седна в леглото и разтърка очите си.

— Всичко това е смешно. Идваме в този лагер в джунглата, който се оказва някаква амазонска почивна станция на рокендрола. Намираме дъщеря ти, която не говори нищо друго, освен испански и е във властта на някакъв кокаинов магнат, и играем тенис с тях.

— Е, никога не съм те карал да скучаеш, пали?

Тя го прегърна с едната си ръка и го целуна.

— Бог е свидетел, че това е вярно. Слушай, бих те проснала и бих те изчукала точно сега, ако не трябваше да играя тенис.

Принс ги очакваше, като загряваше с Джинкс.

— Добро утро! — извика бодро той.

— Добро утро! — извика в отговор Кат. — Съжалявам, че закъсняхме.

Наблюдаваше Джинкс. Тя отиде от другата страна на мрежата при Принс. Малко понапълняла е, но трябваше да е Джинкс. Дори начинът, по който връщаше топката, беше същият.

Принс спечели сервиса, но загуби сета с шест на три.

— Слушайте, вие сте по-силни от нас. Защо не си разменим партньорите? Така може да направим и по-добър мач.

— Дадено — отговори Кат. — Мег, играй с нашия домакин.

Наблюдаваше Джинкс отблизо, докато тя заобиколи мрежата. Не избягваше погледа му, но не показа с нищо, че го познава. Кат се забави със сервиса. Опитваше се да измисли какво да предприеме. Спечелиха играта и си размениха полетата. Кат се постара да върви близо до Джинкс.

— Слушай ме, но не реагирай — каза тихо той. Дойдох да те измъкна оттук и искам да зная къде се намира стаята ти.

— Que? — каза тя, като вдигна веждите си. — Не говоря английски — продължи със силен акцент. — Вие говорите ли испански?

— За бога, Джинкс! Какво става с теб? Тук е тате. Не ме ли позна?

Бяха достигнали крайната линия. Тя се усмихна и вдигна рамене, а след това посочи себе си.

Кат погледна към Принс. Той разговаряше с Мег.

— Да. Дойдох за теб! — каза той, като се опитваше да не изкрещи.

Джинкс посочи топката. Беше й ред да бие сервиса и тя искаше топката.

Кат довърши мача с размътено съзнание, разочарован и объркан. Принс и Мег спечелиха лесно следващите два сета. Принс ги подкани да отидат към един малък павилион, намиращ се встрани от корта.

— Закусвали ли сте? — запита той. — Присъединете се към нас.

Взеха си яйца, кренвирши и бекон от бюфета и седнаха на красиво наредената маса.

— Хубав мач — каза Принс, — но не бяхте съвсем добър през последните две игри.

— Май още не съм се събудил напълно — каза неуверено Кат. — Кажете ми, как избрахте това място за фабриката и… всичко това?

— Фабриката беше първа — отвърна Принс. — Избрах мястото просто защото е достатъчно отдалечено. Качихме се на един хеликоптер в Летиция и започнахме да търсим. Тук имаше малко незалесена земя, а и близо на север има река. Вземаме водата оттам. Започнахме достатъчно семпло, но бизнесът беше така добър, че си струваше да построя нещо по-трайно. На практика тук сме предпазени от всякакви неканени посетители.

— Но мястото може да стане известно на властите, нали?

— Евентуално и предполагам, че ще стане — отговори Принс. — Но вие не осъзнавате доколко сме проникнали в, органите на властта. Практически няма нищо, което се върши в полицията или армията, без аз да зная за него. Достъпът до тази информация е забележително евтин, като се има предвид действителната й стойност.