Стюарт Уудс - Бялата стока

Дел се изправи и започна да крачи напред-назад покрай фонтана.

— Смяташ ли, че ще повярвам на всичко това? Аз мисля, че ти си тук заради мен. Разбрал си, че съм направил тази сделка, и отново се опитваш да ми пречиш.

— Дел, заклевам се, нямах ни най-малка представа, че си тук, до момента, когато те видях да влизаш в стаята. Не ме интересува какво правиш тук и не се опитвам да ти преча. Искам само да измъкна Джинкс, но за това ми е нужна помощта ти.

Дел се завъртя към него.

— Копеле такова! Дори имаш наглостта да искаш помощ от мен.

— Джинкс се нуждае от помощта ти. И нея ли мразиш?

— Разбира се, че не!

— В такъв случай направи само едно. Не ми се пречкай и си затваряй устата.

— Какво ще правиш?

— Не зная и ми е нужно време да реша. Принс, Анакондата, мисли, че съм тук по същата работа, за която и ти. Аз също трябваше да платя един милион долара. — Кат въздъхна. — Слушай, трябва да ти доверя нещо. Мога ли?

— Вероятно не.

— Ти си в не по-малка опасност от Джинкс.

— Така ли? Чувствам се в пълна безопасност.

— Грешиш! Не след дълго това място ще бъде нападнато от колумбийската армия.

— Глупости! Очакваш да ти повярвам ли?

— Трябва да ми повярваш. Ще го нападнат с всичките си средства — хеликоптери, парашутисти, тежки оръжия — всичко. Ще дойдат и ще превърнат това място във военна зона.

— Откъде могат да знаят, че се намираме точно тук? — запита Дел. — Тук не могат никога да ни намерят.

— Те вече знаят къде е — излъга Кат. — Имаше информатор. Групират силите си на по-малко от двеста мили оттук, отвъд бразилската граница, и когато нападнат, ще стрелят по всичко, което се движи.

— Не ти вярвам. Как мога да ти вярвам?

— Не си длъжен. Но това, което чуваш, е истина. Един от хората на Принс уби майка ти и отвлече сестра ти. Само Господ знае какво са правили с нея. Животът на сестра ти, а и твоят зависят от теб.

Дел се разхождаше нервно напред-назад. Обърна се към Кат:

— Какво искаш да направя?

— Първо, стой далеч от Джинкс. Не позволявай да те вижда. Не трябва да ни вижда, докато се намира сред тълпата. Ако те види, кажи й да мълчи и стой далеч от нея. Аз ще намеря начин да я известя, че сме тук. С мене има една жена, която ми помага. Казва се Мег.

— Това е откачена работа — каза Дел.

— Зная, но няма какво да се прави. Аз трябва да измъкна Джинкс оттук и да я скрия, докато нападението отмине. Може би ще се наложи да се крием в джунглата, докато спре стрелбата. Бих искал да дойдеш с нас. Шансовете ти тук не са много добри.

Дел стоеше неподвижно и гледаше Кат.

— Ще направя следното — ще се върна в стаята и ще кажа на Анакондата всичко за това нападение. Той знае какво да прави.

— Какво може да направи? Доколкото видях, на тази среща всички бяха докарани с един хеликоптер за шестима пътници — на летището в Летиция нямаше друг. Знаеш какво ще направи Анакондата, ако му кажеш. Ще се качи на хеликоптера и ще се махне оттук, а останалите да вървят на майната си. Изборът ще бъде или колумбийската армия, или джунглата — решавай.

Дел се изсмя.

— Наистина ли мислиш, че просто ще се махне оттук и ще остави мястото да бъде разрушено? Не виждаш ли колко пари и работа са вложени?

— Дел, това място представлява малка част от богатството на този човек. Той има административна сграда и къща в Кали, които струват повече от това тук, мрежа от предприятия по цялата страна и Бог знае къде още. И знай, че не се е сдобил с тях, като е бил добър с хората.

— Майната ти! — каза Дел. Обърна се и тръгна към порталната врата.

Кат тръгна след него и когато стигна до вратата, Дел беше вътре и стоеше сам в средата на голямото фоайе. Някой беше отворил две големи врати и хората се бяха преместили в друга стая. Дел ги последва, а Кат вървеше след него. Искаше да се опита да говори отново с него, преди да достигне Принс.

Дел се беше спрял, защото вниманието му беше отвлечено от нещо. Кат застана до него в края на групата и проследи погледа му. В центъра на стаята имаше две големи кръгли маси. На едната от тях имаше огромна купчина пари — пачки от стодоларови банкноти. Другата беше отрупана със също толкова висока купчина найлонови торбички, пълни с бял прах. Кат погледна към Дел. Той изглеждаше зашеметен.

Мег подръпна ръкава на Кат и запита.

— С нас всичко наред ли е?

— Не зная — отговори Кат, като не сваляше очи от Дел. — Ние сме…

— Господа! — Гласът дойде от другия край на стаята. — Господа, моля за вашето внимание.