Стюарт Уудс - Бялата стока

Варгас вдигна поглед от бюрото.

— Не си губи времето с нас — каза му Принс и продължи към съседната стая, която беше пълна с електронно оборудване.

— Тук имаме пълен комуникационен център. Свързваме се със света, както един кораб в морето — и той посочи към една група от радиооборудване, а след това към друга, която един техник монтираше. — Скоро ще имаме собствена международна телефонна система. Близо до фабриката се монтират две сателитни антени, които ще ни свързват със света чрез спътник — ще можем да приемаме всяка телевизия, която си пожелаем. Надявах се, че ще имам тези неща готови за това събиране, но нещата се позабавиха.

Принс отиде до един компютърен терминал и започна да обяснява. Вниманието на Кат беше привлечено от намиращия се до лакътя на Принс принтер „Кат–1“. До него, с лицевата страна надолу, лежеше упътването за работа, а на обратната страна беше отпечатана негова снимка, направена в канцеларията му след случката с яхтата, когато беше обръснал брадата си и загубил килограми. Приликата беше поразителна. Под снимката името му беше с удебелен шрифт.

— Ние сме така добре оборудвани, както всички корпорации — казваше Принс. — Нормалните си операции ръководим от квартирата ни в Кали, но тук имам достатъчно средства, за да издавам нареждания.

Кат се разходи из стаята, като разглеждаше апаратурата. Спря се до Принс, взе упътването за принтера и започна да го разглежда.

— Имате ли офис тук? — запита той.

— Имам удобен апартамент на горния етаж и кабинетът ми се намира там — отговори Принс, но не предложи да го покаже.

Кат затвори упътването за принтера и го постави на един рафт над него, далече от погледа на Принс.

— Е, аз имам работа — каза Принс. — Вие можете да си поръчате обяд във вилата. Имате разписанието за семинарите, нали?

— Да — отговори Кат.

Последваха Принс до главното фоайе, а той се извини и се изкачи по стълбите. Джинкс го последва като кученце.

Кат хвана Мег за ръката и я изведе навън.

— Е? Откри ли нещо?

— Живее с Принс в апартамента му — каза Мег. Тръгнаха по пътеката към вилата си. — Другите момичета имат нещо като обща спалня в задната част на къщата.

— Това е лошо. Трудно ще мога да се добера до нея, ако е с Принс през цялото време.

И въпреки това желанието му да се добере до нея, пък и до Принс, се засили.

— Успя ли да разбереш още нещо?

— Казва, че е родена и израснала в Картахена, но акцентът й не е както трябва. Може би е американка.

— Това е безсмислица. Джинкс е. Уверявам те.

— Тя каза още нещо.

— Какво?

— Питах я как се е запознала с Анакондата.

— И?

— Думите й бяха „Винаги съм познавала Стан“.

— Господи! Той й е направил нещо, упоил я е или нещо такова.

— Не играе тенис като упоен човек, Кат. Момичето ми изглежда съвсем нормално. Или най-малкото толкова нормално, колкото човек може да е на място като това. Тя изглежда доста доволна, че е със Стан.

— Направил й е нещо — каза упорито Кат. — Трябва да намеря начин да я измъкна оттук.

Мег спря и се обърна към него.

— Кат! Изслушай ме.

— Добре — спря се той.

— Може би не си откачен. Може би това момиче е дъщеря ти.

— Е, благодаря поне за това.

Мег продължи:

— Но тя не е вече твоята дъщеря — това трябва да ти бъде ясно.

— Какво говориш? Искаш да кажеш, че след като вече не е същата, аз трябва да забравя за нея?

— He. He искам да кажа това. Знам, че ще се опиташ да я измъкнеш оттук.

— За това си права.

— Но трябва да осъзнаеш нещо.

— Какво? — запита той.

— Тя няма да иска.

Кат седя вцепенено по време на следобедните уроци на тема „Създаване на мрежа за продажба на кокаин в откупена територия“. Намираше се тук вече двадесет и четири часа и не беше стигнал доникъде. Да. Знаеше къде живее Джинкс, но се оказа, че това може би е най-добре охраняваното място — всъщност единственото сигурно място. С изключение на фабриката в лагера беше достатъчно лесно да се види всичко и никой не питаше никого къде отива. Принс и хората му, изглежда, се считаха за неуязвими поради отдалечеността им и след като бяха проверили всеки, който се намираше тук, бяха достатъчно надменни, за да не подозират никого.

Лекцията свърши и Кат се върна във вилата. Мег беше на друга лекция и все още я нямаше. Температурата отвън беше замайваща, а влагата правеше нещата още по-лоши. Кат обу банските си и тръгна към басейна. Там имаше шест души, които бяха насядали по масите и пиеха напитки. Между тях беше Дел, когото виждаше за първи път от миналата вечер. Кат преплува две дължини, седна на ръба на басейна и започна да чака. Скоро Дел дойде и седна до него.