Стюарт Уудс - Бялата стока

Кат отвърна поглед, почти му се доповръща. Момичето не беше по-голямо от Джинкс и изглеждаше упоено и изплашено. Някои от тълпата крещяха окуражително и надвикваха ужасната музика.

Кат започна да оглежда внимателно публиката. Видя този, когото търсеше, застанал в края на тълпата, почти най-отпред. Представлението, изглежда, току-що беше започнало и Кат имаше чувството, че няма да спре скоро. Искаше да огледа мястото. Проправи си път през тълпата, мина покрай някаква колона и се озова в слабо осветен коридор, в чийто край имаше врата. Тръгна бързо по коридора, мина покрай женската тоалетна и стигна до мъжката. Вътре имаше четири писоара и две тоалетни. На другата стена имаше четири мивки. Помещението беше скъпо обзаведено, но толкова слабо осветено, колкото и коридора. Кат излезе. В края на коридора, от лявата страна, имаше двукрилна врата, която се отваряше в двете посоки и водеше към някаква кухня, където работеха двама души от персонала в бели униформи.

Кат отвори вратата в края на коридора, погледна в тъмната стая и намери ключа за осветлението. Това беше голям килер, добре запасен с консервирани храни и продукти от първа необходимост. Той влезе в стаята. До отсрещната стена, където имаше чували с картофи и лук, се намираха два еднакви варела с изсушен фасул, единият от които беше отворен наскоро и беше пълен, а другият имаше само два-три сантиметра на дъното. Кат изключи осветлението, излезе от килера и се върна в дискотеката.

Шоуто продължаваше, но участниците бяха нови. Сега имаше две момичета и един огромен латиноамериканец. Интересът на тълпата беше все така жив. Кат погледна към този, за когото беше дошъл — изглеждаше отегчен. Изведнъж човекът се обърна и започна да си проправя път през тълпата към коридора. Кат се промъкна до колоната и започна да го наблюдава — отиваше към мъжката тоалетна. Погледна назад, за да се увери, че никой не идва. Тълпата беше изпаднала в екстаз. Кат си помисли, че това е прекалено добре и нещо ще се обърка. Беше напрегнат и дишането му се учести.

Тръгна бързо надолу по коридора, като поглеждаше назад през рамо, и влезе в тоалетната. Дени стоеше пред един писоар. Кат отиде до мивката и започна да мие ръцете си. Музиката беше силна и се чуваше добре. С разтреперани ръце наплиска с вода лицето си. Моментът, за който дори се боеше да се надява, беше настъпил.

— Хубаво шоу, а? — каза високо Дени.

Кат подскочи. Не очакваше той да го заговори.

— Да.

Дени закопча ципа на панталона си и пристъпи до съседната мивка. Пусна водата и започна да си мие ръцете.

— Да. Тези момичета съм ги избирал аз. — Беше пиян. — Всяка една от тях. Анакондата не обича латиноамериканки. Само северноамериканки. И те трябва да са от класа и да са млади. Аз му ги доставям.

Дени се наведе над мивката, плисна вода на лицето си и започна да го разтърква енергично.

Кат отстъпи назад от мивката, обърна се към Дени и с всичката сила, която можа да събере, го ритна в основата на гръбначния стълб. Викът на Дени беше отчасти заглушен от крана, в който си разби устата. Но при този шум никой не би могъл и да го чуе. Той падна по гръб, продължи да вика и започна да плюе зъбите си.

Кат извади автоматичния пистолет. Лицето на Дени се беше изкривило. Смаян, изведнъж спря да вика.

— Педераст такъв! — изсъска той, — Не усещам нищо в… мамка му, не мога да си движа краката!

Кат извади пълнителя с патроните от пистолета, разгледа го така, че да види Дени, и го пъхна обратно.

— Това е, защото сега си парализиран.

— Кой си ти? — избърбори Дени. — Защо правиш това с мен?

Кат извади заглушителя от джоба си и започна да го завърта на цевта на пистолета.

— Имаш къса памет, Дени. Запознахме се преди няколко месеца, когато притежавах малка яхта с името „Катбърд“ и когато имах жена и дъщеря. Закарах те до Панама, не си ли спомняш? Разбира се, не стигнахме дотам…

Лицето на Дени изразяваше страх и той се опита да лази по пода, като влачеше безпомощно краката си.

Кат го грабна за яката, издърпа го и го подпря в един ъгъл.

— Не ме изоставяй, Дени. Изостави ме последния път, когато мислеше, че си ме пречукал със собствената ми пушка, след като беше убил жена ми и онова момиче. Коя е тя? И защо я уби и я заряза там?

Дени го гледаше онемял.

Кат удари заглушителя в костта на носа му и я счупи. По ризата на Дени плисна кръв.

— Разказвай или ще продължавам да ти причинявам болка.

— Тя беше старото гадже на Педро — проплака Дени, като сега се стараеше да умилостиви Кат. — Беше му писнало от нея и реши, че случаят е удобен, за да я разкара. Тя го беше заплашвала, че ще отиде при ченгетата и ще им разкаже за кокаина, с който търгува.