— Да. Чиста работа, нали? Пръсваш й главата и я оставяш да потъне с мен, жена ми и „Катбърд“. — Кат го хвана за косата и тресна главата му в стената. — Какво направи с Джинкс? Защо говори само на испански?
Дени извика и хвана главата си с ръце.
— Не съм й правил нищо. Заклевам се в Бога, дори не съм я чукал! Анакондата ги иска пресни! Но тя не искаше да говори и не отговаряше на името си. Аз и Педро я закарахме в Картахена, а тя през целия път седеше свита като бебе в кърмата на яхтата. Отказваше да говори няколко седмици. Анакондата беше пратил една жена да се грижи за нея и тя й говореше на испански. Когато започна да се съвзема, говореше само на испански. Заклевам се в Бога! Не съм й правил нищо!
— Не — каза Кат, като насочи пистолета към Дени. — Нищо. Само дето уби родителите й, изостави ги на потъващата яхта и я продаде на един садистичен маниак, който… — Кат спря да говори, като осъзна какво е направил Принс на Джинкс, за да я накара да се отдели от собствената си личност и да откаже да говори и родния си език. — Гнусно малко копеле — каза Кат тихо. Изстреля няколко куршума в дупката на тоалетната.
— О, Господи! — заплака Дени. — Моля те, недей… О, Господи!
— Малко късно е да викаш Господ, Дени. Тази вечер ще спиш в ада. — Кат почака малко, за да може Дени да осъзнае думите му, а след това стреля в челото му. Пистолетът издаде звук, подобен на пляскане с ръка върху кожен куфар. Дени изпусна къса въздишка и главата му увисна. Кат стреля още веднъж в слепоочието му.
Погледа трупа за момент и отиде бързо до вратата. Огледа се. Веселбата в дискотеката продължаваше и коридорът беше празен. Кат се върна, хвана тялото на Дени за китката, дръпна го от стената и го преметна на хълбока си. Погледна отново в коридора, преметна тялото върху бедрото си и като ходеше полуприклекнал, занесе тялото в килера. Включи осветлението и занесе Дени до почти празния варел. С известно усилие успя да напъха тялото с краката напред и го сви като бебе в утроба. Размени местата на двата варела, взе един голям черпак от рафта и започна да прехвърля сушения боб във варела с тялото. Напълни го догоре и Дени изчезна под боба.
Кат изгаси осветлението и излезе в коридора. Нищо не се беше променило. Върна се в мъжката тоалетна, взе няколко хартиени салфетки и попи кръвта от стената. Премести едно кошче за боклук върху мястото на килима, опръскано с кръв.
Отстъпи и огледа помещението. Никой не би разбрал, че тук е убит човек. Или поне докато не се изяде доста боб. Кат мина покрай викащата тълпа и излезе от сградата, като бършеше потта от лицето и врата си. Разкопча яката си и тръгна към вилата. Току-що беше убил човек и се учудваше, че не се чувства ужасно. Не беше радостен — не се беше насладил на убиването на Дени, но все пак изпитваше чувство на задоволство, което идва след извършването на нещо важно.
Но Кат не беше приключил. Имаше още една цел — Принс. На сутринта преди разсъмване ще включи чудесния малък транзистор на Бари Хеджър и след около един-два часа от небето ще завалят хеликоптери и войски. По това време той ще се е барикадирал в апартамента на Принс с Джинкс, Мег и Дел. Принс ще бъде мъртъв. Кат се чудеше дали ще може да намери по-бавен начин да свърши с него, отколкото с Дени.
Стигна до вилата и влезе. За негова изненада Мег не спеше. Беше седнала на един стол в хола и всички лампи бяха включени. Изглеждаше много особено.
— Какво има? — запита Кат.
— Когато се прибрах, вилата беше претършувана. Не си личи, но е претърсена съвсем внимателно.
Кат огледа стаята. Всичко му изглеждаше съвсем наред.
— Взели ли са нещо? Тук ли са камерата и лентите ти?
Мег поклати отрицателно глава.
— Предполагам, че съм го изненадала, защото прозорецът на спалнята беше отворен. Доколкото мога да установя, липсват само две неща.
— Кои две неща?
— Открил е фалшивото дъно на сака. Пистолета на Блуи го няма.
— Какво друго?
Мег въздъхна.
— Транзистора на Бари Хеджър.
— Въпросът е кой го е взел — каза Мег.
— Не е важно кой го е взел — отвърна Кат. — Без него работата ни е спукана. По никакъв начин не можем да повикаме армията.
— Това е едната страна на въпроса, но е страхотно важно кой го е направил. Искам да кажа, че ако това е просто обир, добре. Но, ако Принс е наредил вилата да бъде претърсена, нещата стават съвсем други.
Имаше смисъл в думите й.
— Права си. Ако Принс разбере какво има в този транзистор, ние сме загубени. Трябва да му съобщим за кражбата.
Читать дальше