Пол Ливайн - Дълга целувка за сбогом

Не ни представи, тъй че застанахме до тях и се заслушахме в разговора.

— Бързо издъхна — каза лекарят и сви рамене. — Линейката го докара с изхвръкнали очи, стомашни болки, повръщане, разстройство и вдървени стави, после парализа. Помъчихме се да го стабилизираме. Но едва го сложихме на системи. Бам! Черният дроб и бъбреците блокират, спиране на дихателната дейност.

— Класически признаци на хранително отравяне — изрече спокойно Чарли. — Всяка година имахме по два-три смъртни случая от зелен фасул на църковните пикници. Ботулизъм.

Двамата лекари продължаваха да разговарят, без да ни обръщат внимание. Пък и какво ли можехме да им кажем с юридическото си образование?

— И ние така си помислихме — каза лекарят. — Но проверихме. Последните два пъти се е хранил на банкети по случай конгреса на каратистите. От триста души нито един няма оплакване.

Чарли се почеса по брадата. Младият лекар също. По липса на брада аз зарових пръсти в косата си. Соколов и коса нямаше, затова запали цигара, но една сестра му размаха пръст и той бързо смачка фаса на плочките.

— Проверихте ли тялото за следи от инжекции? — попита Чарли.

— Естествено, след като мистър Соколов ни каза за подозренията си. Нищо.

Чарли Ригс се обърна към Ейб Соколов. Неведнъж бяха работили заедно и се уважаваха, макар Чарли да смяташе, че Ейб малко прекалява.

— Какво е правил преди да се гътне?

— Доколкото знам — каза Соколов, — натрошил с гола ръка цяла камара дъски. — Той ме погледна. — Само дето никой не го е пребил след това.

— Разбирам — каза Чарли. Ако наистина разбираше, значи беше единствен сред нас. — Мисля да отскоча до Конгресния център.

Спях си кротко в леглото съвсем сам, ако не се броят две възглавници, когато четири фара надникнаха злобно през прозореца и два клаксона нададоха вой. Извъртях се и погледнах часовника. Зеленикавите светещи цифри прескочиха от 2:57 на 2:58 тъкмо когато отпусках крака на пода. Долу в тъмното заподскача лъч на фенерче. Може би ченгетата идваха да ме приберат. Дали пък наистина не бях прескочил стената?

Омотах някакъв пешкир около кръста си и отворих. Отвън стояха баба и Чарли Ригс.

— Съжалявам, че те безпокоим, Джейк — каза Чарли.

Не личеше много да съжалява.

— Чакай да позная — рекох замаяно аз. — Искаш от мен ръката на тази жена. Не давам. Ако иска, да ти пристане.

— Аз съм навита — рече баба. — Не бях срещала друг мъж на моя възраст, дето още да има графит в молива.

— Я стига, Джейк — каза строго Чарли. Лицето му беше съвсем сериозно. — Ела в колата, трябва да поговорим.

Щом Чарли иска да поговори, винаги съм готов да слушам. Навлякох чифт стари шорти, маратонки и сива тениска, излязох във влажната нощ и се настаних отпред в колосалния бабин кадилак модел 1969 година. Над залива припламваха мълнии и долиташе далечен тътен, от югоизток се задаваше буря. Баба бе оставила двигателя да работи, а Чарли вече седеше отзад.

Още преди да се наместя както трябва върху велурената тапицерия, усетих вонята.

— Бабо, да не си забравила някоя риба под седалката?

Тя изобщо не ме погледна, само посочи с палец назад и щракна лампичката. Завъртях глава и насреща ми се озъби полуразложеното лице на покойната Силвия Кориган.

— Какво е това, по дяволите!

— Спокойно, Джейк — каза Чарли. — Джейн ни направи голяма услуга, като докара трупа.

Днес всички се бяха наговорили да ми правят услуги. Колкото до „Джейн“, още не можех да свикна. Все едно да викаш на Карл Велики „Чарли“.

— Няма нищо — каза баба. — И бездруго ми заемаше много място в хладилника.

— Какво става? — попитах аз.

— Открих дъските, които е натрошил Серхио в Конгресния център — обясни Чарли. — Лесна работа. Демонстрацията е била малко след обяд. Чамовите дъски лежаха в боклука почти в същия ред, както са били на сцената. Сметнах за логично да предположа, че най-горната е най-гладко строшена.

— Естествено — кимнах аз.

Баба отби по Дъглас Роуд, после зави надясно към центъра. По това време движението би трябвало да поотслабне, но нямаше такова нещо. Да се чудиш какво правят тия хора — компания ли си търсят или карат нощна смяна.

— При огледа установих, че горната дъска е намазана с нещо лепкаво. Отнесох я в лабораторията на доктор Калън и той потвърди подозренията ми. — Clostridium botulinum, и то твърде солидна доза.

— Онова, дето причинява хранителните отравяния — казах аз.

— Същото — потвърди Чарли.

— Серхио да не е ял дъски на закуска?