Пол Ливайн - Адвокат в леглото

— Наблюдаваме това място.

— Имало е твои хора тук тази нощ?

— На километър и половина. Пречиствателната станция на Вирджиния Кий.

Точно така. Вирджиния Кий. Място с естествени дюни и красиви плажове. Костенурки и морски крави. Широколистни гори и мангрови дървета. Естествено, точно там падретата на града бяха построили пречиствателна станция. Макар че не се виждаше, когато вятърът духаше оттам, човек можеше да усети вонята.

— Движение за освобождение на животните — рече Пинчър. — Банда кретени и левичари. След като удариха лабораторията с примати в Кийс, решихме, че Делфинариумът ще е следващият.

— Кой е умрелият?

— Още не знам самоличността му.

— Защо е дошъл на брега?

— Изглежда е искал да върже пазача, но вместо това се е натъкнал на Гризби и пушката му дванайсети калибър.

— Бил ли е въоръжен?

— Четирийсет и пети калибър. Пистолетът е отхвръкнал във фикусите, когато е бил прострелян.

— Времето не пасва. Делфините вече ги нямаше, когато бяха произведени изстрелите.

— Гризби го държал и ни чакал да дойдем. Мъжът понечил да извади пистолета си.

— Кой би направил подобно нещо? Ако някой държи пушка срещу теб, ще тръгнеш ли да му вадиш пистолет?

— Да съм казал, че е бил умен? Казах само, че е мъртъв.

— И защо два изстрела? На човека е щяла да му изтече кръвта и от един.

— Какво ти става бе, Соломон? Искаш Гризби да бъде подведен под отговорност, за да си създадеш работа ли?

— Просто се чудя защо толкова бързаш да приключиш случая. Не разполагаш с независими свидетели. Но слагаш край на разследването, докато трупът още не е изстинал.

— Теб това какво те засяга?

Добър въпрос. Стив не беше сигурен защо цялата тази работа го притеснява. Беше адвокат на защитата до мозъка на костите си, така че инстинктивно трябваше да вярва, че Гризби е действал при самоотбрана. Но Пинчър беше прокурор до дъното на душата си и никога не вярваше на никого. Защо толкова бързаше да оправдае мъж при толкова брутална стрелба?

Какво пък толкова, по дяволите! Това не го засягаше.

„За мен е важно единствено Боби да е невредим.“

— Нищо не ме засяга, Рей. Нищичко.

Пинчър го поведе към патрулката, където двете мускулести ченгета още държаха първия престъпник на задната седалка.

— Този кретен каза ли нещо, което може да искам да узная? — попита Пинчър.

— Както казах и на Тъбс и Крокет, само ме обиждаше.

Латиноамериканецът кимна на Пинчър, после отвори задната врата на колата. Мъжът се подаде, лампата на тавана огря грубите му черти.

Пинчър спря като парализиран.

— Мамка му!

Явно доволен от себе си, мъжът се ухили.

— Здрасти, вуйчо Рей. Мама ти праща много поздрави.

Пинчър толкова здраво стискаше зъби, че Стив ги чу как скърцат.

— Соломон, запознай се с Джералд Наш, откачения син на сестра ми.

— Вече се запознахме — отвърна Стив.

Пинчър размаха пръст пред лицето на Наш.

— Майка ти трябваше да те спука от бой, вместо да се излагаш тук.

— Ти си просто маша на държавата, вуйчо Рей. Малък зъбец в колелото на корумпирани корпорации и войнствени политици.

— Все едно чувам баща ти. Всичките тези левичарски тъпотии.

— Татко винаги е бил прав за теб, вуйчо Рей. Ти си просто кукла на конци.

— Ако беше мой син, Джералд, щях да те науча на ред и дисциплина.

— Научил съм много от теб, вуйчо Рей — както беше с приковани отзад ръце, Джералд Наш се извъртя на седалката, сключи пръсти и изпука кокалчета. После се заля от смях.

— Колко ли ще ти е смешно, докато излежаваш доживотна присъда в Рейфорд? — попита вуйчо му.

— Доживотна ли? За нарушаване на частна собственост? Влизане с взлом? Съмнявам се.

Пинчър му обърна гръб.

— Соломон, кажи на този кретен новините.

Стив не беше възхитен от това да изпълнява нарежданията на стария си съперник. Но нощта се бе оказала дълга и той нямаше нищо против да навре носа на Наш в калта.

— Нарича се „убийство при извършване на углавно престъпление“. Уейд Гризби можеше теб да те застреля, приятелче, но сега ти ще си този, който ще го отнесе.

— Чакайте да се разберем — рече съдия Фредерик Бараш. — Съдите тази страница в интернет, където мъже коментират жени, с които са излизали.

— Не-се-срещай-с-тази-кучка-точка-ком — отвърна Виктория, като се опита да скрие неудобството си. Мразеше да оправя бакиите на Стив, да се занимава с дела на долнопробните му клиенти. — Страницата публикува обидни и унизителни забележки за нашата клиентка, Ваша чест.