Пол Ливайн - Адвокат в леглото

— Предполагам, че Соломон ти е казал какво се случи в Кий в малките часове — рече Пинчър на Виктория.

„Мили боже! Какво ми каза Стив? Проблем в Делфинариума. Сега пък какво?“

— Стив е извършил нещо нередно ли? — попита тя.

— За пръв път не. Всъщност, без да иска, се превърна в нещо като полугерой.

Трябваха му няколко минути, за да обясни как Движението за освобождение на животните — ДОЖ, тероризирало зоопаркове, туристически забележителности и изследователски лаборатории от месеци. Снощи ударили Делфинариума. Трима мъже. Единият избягал. Стив помогнал да заловят втория, макар че от устата на Пинчър прозвуча така, сякаш е станало по чиста случайност.

— Уейд Гризби, собственикът на Делфинариума, застрелял третия — каза Пинчър. — Убил го. Ясен случай на самоотбрана.

— Което значи, че висшите съдебни заседатели ще обвинят човека, дето го е хванал Соломон — намеси се съдия Бараш. — Слава богу, че не трябва да председателствам тази кутия червеи.

— Убийство при извършване на углавно престъпление — рече Виктория.

Пинчър кимна.

— Точно така.

Една от чудноватите хрумки в правото. Ако заедно с приятел тръгнете да обирате някой супермаркет и собственикът убие приятеля ти, ти ставаш виновен в извършването на предумишлено убийство, защото престъпното ти деяние — обирът — е предизвикало стрелбата. Няма значение, че жертвата е твой съучастник и вероятно си го е заслужавала.

— Какво общо има всичко това с мен? — попита Виктория.

— Заловеният е пълен тъпанар, а и аз трябва да пасувам — рече Пинчър. В погледа й се четеше въпрос, на който той побърза да отговори: — Казва се Джералд Наш и е син на сестра ми.

— Нямаш право заради конфликт на интереси — рече тя.

— Нито аз, нито цялата прокуратура.

— Но какво общо има това с мен? — повтори тя. Очите й се стрелнаха от Пинчър към съдията, после се върнаха върху прокурора. — Не искаш да кажеш, че държиш аз да съм прокурор, нали?

Пинчър изпука кокалчетата си и каза:

— Ти си жената за тази работа.

— Готов съм да те закълна — заяви съдия Бараш. — Ето я Библията.

„Притискат ме и от двете страни? Какво става?“

Виктория погледна Пинчър право в очите.

— Не разбирам. От всички адвокати в Маями точно мен ли избра за обвинител на племенника си? Та ти дори не ме харесваш.

— Не харесвам Соломон . С теб нямам проблем.

— Ти ме уволни .

— Трябваше да дам пример. Провали делото, изложи прокуратурата.

Не по-малко, отколкото се беше изложила и тя самата, помисли си Виктория. Това беше първата й среща със Стив Соломон Акулата, адвокат на защитата. Обвиняваше контрабандист на птици и Стив призова за свидетел бяло какаду. Виктория си изпусна нервите и Стив ликуващо я подлъга да провали делото. Не само това, ами и пилето се изцвъка върху ръкава на сакото й „Гучи“.

— Пораснала си оттогава — продължи Пинчър. — А и винаги съм се чувствал малко виновен, че те прекарах.

— Аха — не му се върза.

— Ще се вдигне много медиен шум, името ти ще стане известно, ще си спечелиш платежоспособни клиенти — Пинчър й се усмихна насила и отново изпука кокалчетата си. — Нека някой друг да оправя сомнамбулите, които обират магазините за алкохол.

— Ако загубя, хората ще кажат, че си ме избрал, за да може племенникът ти да се измъкне.

— Презирам го това малко копеленце. Самодоволен кретен също като баща си. А и ти няма да загубиш. Джералд е влязъл в Делфинариума с взлом. Съучастникът му е убит. Край на историята. Не може да се откачи.

В кратката си кариера на прокурор Виктория никога не беше водила дело за убийство. Пък и Пинчър едва ли искаше да провали нарочно делото. Политическите последици щяха да са катастрофални. А и беше прав. „Държавата срещу Наш“ беше в кърпа вързано. „Соломон и Лорд“ се нуждаеха точно от шумно дело. А най-хубавото беше, че щеше да може да работи сама. Соло, без Стив да й виси на главата и да й се меси при всеки тактически ход.

Затова, въпреки лекото притеснение, че всъщност не знае точно какво става, Виктория се извърна към съдията и каза:

— Къде е Библията, която споменахте, Ваша чест?

Джералд Наш — иначе казано Дарт Вейдър или племенникът на Пинчър — се хилеше и се правеше на умник.

— Защо мислиш, че ти се обадих?

— Да видим — рече Стив. — В затвора си. Аз съм адвокат. Не знам. Защо?