Пол Ливайн - Адвокат в леглото

Стив го беше питал дали всичко е наред, дали има проблеми, дали иска да поговорят за нещо.

— Не.

— Ъъъ.

— А?

Типичен пубертет. Но необичаен за толкова словоохотливо по принцип хлапе. Стив се чудеше дали в играта не са влезли заболяванията на централната нервна система на Боби. Хлапе. Малко непохватно, много умно. Люшкаше се между полуаутистично поведение и свръх памет, както и невероятни езикови способности. „Парадоксална функционална компенсация“ така го наричаха докторите. Боби можеше да създава анаграми в главата си. Но напоследък играта му на думи се ограничаваше до чуруликащи звуци на масата за закуска. Делфински.

Стив спря мустанга си кабриолет на празния паркинг на Делфинариума. Табели сочеха към канала с бутилконосите делфини, басейна с косатката, закрития аквариум.

Слезе и забърза. Чудеше се дали не е прекалено мек с Боби, но пък никак не му се искаше да го наказва. Забраната да излиза от къщи явно не вършеше работа. Хлапето просто се измъкваше през прозореца на спалнята си и изчезваше.

Стив вървеше по алеята с палми. Лампите на металните стълбове осветяваха черната вода. Реши, че Гризби ще е в малката къщичка до дока и ще чете конско на Боби за това колко е опасно да нахлуваш в чужда собственост.

Точно тогава чу рева на двигателя. И видя Дарт Вейдър. Пълен сюрреализъм.

Джетът направи завой, вдигна цяла стена пръски и забави ход към дока. Мъжът погледна към Стив. Двайсетинагодишен, с яка челюст и жестоки устни. Вдигна юмрук над главата си и извика:

— Освобождение!

„Какво става, дявол да го вземе? Къде е Гризби? Къде е Боби?“ Боби!

Чу стъпки от маратонки по бетонната настилка и се обърна. Племенникът му тичаше към него, виждаха се само размахващи се лакти и колене, клечкава ръка сочеше маскирания мъж на джета.

— Краде Спънки и Мисти!

Мъжът мина почти досами бента, оголи зъби и викна:

— Свобода за животните!

„Така значи. Тоя тъпак е екотерорист, похитител на делфини и освободител на животни.“

Стив беше изцяло за правата на животните. Но не и за палене на лаборатории. Нито за взривяване на изследователски центрове. Или тероризиране на учени. Ако няколко плъха трябваше да умрат, за да се намери лекарство за рака — е, тогава в крайна сметка жертвата имаше смисъл.

Мъжът показа на Стив среден пръст, наду джета и се понесе към залива.

— Спри го, вуйчо Стив!

Час преди да викне на вуйчо си Стив да попречи на Дарт Вейдър да открадне двата делфина, Боби Соломон се беше прехвърлил през телената ограда, бе минал крадешком през бетонния док и се беше промъкнал на плаващата дървена платформа, като се молеше да не го хванат.

Вуйчо Стив щеше много да се ядоса. Но Боби беше решил да поеме риска.

„Трябва да говоря с Мисти и Спънки.“

Най-добрите му приятели.

Лежеше проснат по гръб и чакаше сигнала им. Остави очите си постепенно да свикнат с мрака. След миг в ясното нощно небе забеляза съзвездието Стрелец.

Плясък, после на пожар цък-скръц-цък . Втори плясък и познатото пронизително подсвирване.

„Мисти и Спънки казват здрасти.“

Те бяха звездите в Делфинариума. Спънки беше с цвета на стоманеносин револвер, с дълъг нос и сив корем. Опашната му перка беше огромна и го тласкаше в гигантските му скокове. Тежеше около 120 килограма в зависимост от това колко скумрия е изял за закуска. Мисти, приятелката му, имаше стройно сребристосиньо тяло с розов корем. Обичаше да я чешат в основата на гръбната перка.

Боби свирна с два пръста. Две къси свиркания.

„Здравейте!“

Спънки шляпна водата с перката си и го намокри. Мъжки закачки.

Нямаше стени, които да ги ограничават — двата делфина живееха в канала, който стигаше чак до залива Бискейн. Метална порта им препречваше пътя към открито море. Боби плуваше с делфините, хранеше ги, играеше с тях. Дори ги гледаше как правят секс, опрели коремите си.

„Такова нещо не се вижда всеки ден. Не е като да гледаш как на Памела Андерсън или Парис Хилтън им го начукват на видео.“

Опънатите над канала флагчета шумоляха от ветреца. Паркът беше затворен от часове, но от високоговорителите продължаваха да се леят сладникави парчета отпреди сто години. Барбара Стрейзанд нареждаше на някого да не изсипва дъжд върху парада й. Барбара Стрейзанд.

НЕ РАЗ-Б-Б-РА И СТРАДА.

Толкова е лесно. Просто си представяш буквите и те се разхвърчават и сами си стават на анаграми. Боби мислеше в картини и звуци, също като делфините. Можеше да запомни почти всичко чуто или видяно.