Томас Харис - Ханибал

— Долу! Не се надигай!

Хората се бяха свили под сергиите, водата от масата за чистене пръскаше във въздуха.

Старлинг продължи към кадилака. Нещо на задната седалка се раздвижи. Автомобилът се разклати. Бебето вътре пищеше. Изтрещяха още изстрели, задното стъкло се разби на парчета и падна. Старлинг вдигна ръка и извика:

— Спрете! Не стреляйте! Пазете вратата. Зад мен. Пазете металната врата!

— Ивелда! — Движение на задната седалка, бебето продължаваше да пищи. — Ивелда, покажи ръцете си през прозореца.

Ивелда Дръмго започна да се измъква. Бебето пищеше. „Макарена“ продължаваше да гърми от високоговорителите. Ивелда най-после се измъкна от колата и тръгна към нея — с леко приведена глава, притиснала бебето към гърдите си.

Бърк продължаваше да трепери конвулсивно помежду им, но сега по-слабо — беше загубил много кръв. Някой изтича до него, приклекна и притисна раната с ръка. Старлинг беше насочила пистолета си към земята, пред краката на Ивелда.

— Ивелда, покажи ми ръцете се! Хайде, моля те, покажи ми ръцете си.

Издутина под одеялото. Ивелда с плитките и тъмните египетски очи вдигна глава и я погледна.

— Я, това си била ти, Старлинг.

— Ивелда, недей. Помисли за бебето.

— Дай да разменим телесни течности, кучко!

Одеялото трепна, въздухът изтрещя. Старлинг вдигна пистолета и простреля Ивелда Дръмго малко над горната устна. Черепът й отзад се пръсна.

След малко се опомни — седеше на пътното платно, усещаше остра болка отстрани, на главата, не можеше да диша. Ивелда се беше свлякла напред, на колене, а кръвта й обливаше бебето. Писъците му бяха приглушени от тялото й. Старлинг припълзя напред и откопча ремъците на носача му. После бръкна в сутиена на Ивелда, извади сгъваемия нож и, без да го погледне, сряза носача, за да извади бебето. Беше обляно в кръв, хлъзгаво, беше й трудно да го задържи в ръце.

Вдигна глава и се огледа объркано. Видя водата над масата за чистене на риба и хукна натам с окървавеното дете. Избута ножовете и рибешката карантия на земята, сложи бебето на белия плот — тъмно бебе на белия фон, сред остатъците от риба, до главата на акулата, и започна да го мие от серопозитивна кръв. Собствената й кръв също капеше върху масата, смесваше се с кръвта на Ивелда и се стичаше в канала в един поток, солен като морето.

Водата пръскаше, фалшивата цветна дъга се появи отново като Божието обещание, знаме над делото на Неговия сляп гняв. Момченцето нямаше рани от куршуми. „Макарена“ продължаваше да бумти по високоговорителите, засвятка светкавица на фотоапарат, отново и отново, докато не се появи Бърк и не издърпа фотографа настрана.

Задънена улица в работнически квартал в Арлингтън, щата Вирджиния, малко след полунощ. Топла есенна вечер, валяло е. Въздушните маси се движат лениво, изтласквани от студения фронт. Мирише на влажна пръст и гнили листа, някъде свири щурец. Замлъква, защото го застига мощно бучене от петлитров мустанг с железни брони, който свива в уличката без изход, следван от полицейска кола. Двете машини стигат пред спретната къща-близнак и спират. Мустангът леко потреперва при угасването на двигателя. Когато отново настъпва тишина, щурецът изчаква малко, после пак подхваща мелодията си, последната преди студовете, последната за него изобщо.

От полицейската кола слиза федерален шериф, заобикаля от другата страна и отваря вратата, за да слезе Кларис Старлинг. Бял бинт придържа превръзката над едното й ухо. По шията й над зелената болнична блуза, с която е облечена, се виждат оранжеви петна от дезинфекционни разтвори.

Носи личните си вещи в найлонова чантичка с цип — малко ментови бонбони, ключове, документите й на специален агент от Федералното бюро за разследващи, пистолет с пет останали патрона, флакон нервнопаралитичен газ. В същата ръка носи колан с празен кобур.

Шерифът й подава ключовете от колата.

— Благодаря ти, Боби.

— Искаш ли двамата с Фейрън да останем малко при теб? Или предпочиташ да извикам Сандра. Не си е легнала още. Чака ме. Мога да я доведа, да не си сама…

— Не, ще се прибера, благодаря ти. Ардилия ще се върне всеки момент.

Шерифът се качва при партньора си в чакащата служебна кола и когато Старлинг влиза в къщата, двамата потеглят.

Стаята с пералнята в дома й е топла и мирише на омекотител за тъкани. Маркучите на машината и сушилнята са прихванати с найлонови лепенки за връзване на ръце. Старлинг оставя плика с вещите си върху пералната машина. Ключовете издрънчават върху металната повърхност. Изважда от барабана топка изпрани дрехи и ги слага в сушилнята. След това сваля униформения си панталон, болничната блуза и изцапания с кръв сутиен, пъха ги в пералнята и я включва. Остава по чорапи, бикини и револвер 38-и калибър в малък кобур на глезена. По гърба и ребрата й има синини, единият й лакът е ожулен. Дясното й око и бузата й са отекли.