Томас Харис - Ханибал

Над масата за чистене на риба отвън се бе образувала цветна дъга — едър латиноамериканец режеше на парчета голяма акула с ловки движения на силните си ръце и я обливаше със силна струя. Кървавата вода се стичаше в канала и Старлинг чуваше шумоленето й под микробуса.

Шофьорът слезе, отиде до продавача на риба и го попита нещо. Онзи погледна часовника си, сви рамене и посочи едно ресторантче наблизо. Шофьорът се помота из пазара, запали цигара и бавно се запъти натам.

Огромен касетофон някъде наблизо бумтеше „Макарена“ и Старлинг знаеше, че никога вече няма да е в състояние да понася тази песен.

Вратата, която ги интересуваше, беше вдясно — двойна, метална, с метална каса и едно циментено стъпало.

Канеше се вече да свали око от перископа, когато вратата се отвори. Излезе едър бял мъж с хавайска риза и сандали. На гърдите му висеше голяма чанта. Едната му ръка беше скрита под нея. След него се появи слаб, жилав негър, преметнал през ръката си шлифер.

— Внимание! — предупреди Старлинг.

Зад мъжете се показа Ивелда Дръмго — хубавото й лице и изящната, дълга като на Нефертити шия се виждаха над раменете им.

— Ивелда излиза с двама мъже. Приличат на въоръжени — добави Старлинг.

Не успя да се отдръпне от перископа достатъчно бързо, за да направи място на Бригъм да мине, без да се блъсне в нея. Сложи си шлема.

— Първи отряд до всички — заговори Бригъм по радиото. — Сваляме картите. Сваляме картите. Излезе от тази страна, тръгваме. Трябва да ги притиснем до земята колкото може по-безшумно — добави той и изщрака със затвора на автомата си. — Лодката ще бъде тук след трийсет секунди. Да действаме.

Първа изскочи Старлинг. Ивелда се обърна рязко към нея и плитките й се завъртяха във въздуха. Мъжете изскочиха от микробуса, развикаха се:

— На земята, бързо, лягайте!

Ивелда излезе иззад двамата. На гърдите й, в носач с презрамки, висеше бебе.

— Чакайте, чакайте — каза тя на мъжете до себе си. — Не искам неприятности. Чакайте.

Тръгна напред с царствена походка, вдигнала бебето напред, докъдето позволяваха ремъците на носача. Одеялцето висеше надолу.

Остави й място да маневрира. Старлинг веднага прибра оръжието си и протегна ръце напред.

— Ивелда, не прави глупости. Ела при мен.

Зад гърба си чу рев на голям, осемцилиндров двигател, свирене на спирачки. Трябва да е подкреплението. Ивелда не й обърна внимание, тръгна към Бригъм, изпод одеялцето на бебето затрещя автомат и го разкъса. Бригъм се свлече на земята и прозрачният предпазител на шлема пред лицето му почервеня от кръв.

Едрият бял мъж пусна чантата. Бърк видя, че насочва автомат, и изстреля по него безопасния куршум за разбиване на ключалки. Онзи пусна един откос, който надупчи Бърк в слабините, под защитната жилетка, после се обърна към Старлинг. Тя извади светкавично пистолета си и проби две дупки в шарената му риза, преди онзи да осъзнае какво става.

Зад гърба си чу изстрели. Жилавият негър хвърли шлифера и се втурна назад, към сградата. В този момент нещо блъсна Старлинг отзад, като огромен юмрук, и спря дъха й. Обърна се и видя голям кадилак, явно колата на Крип, спрял по средата на улицата. Двама се бяха показали през прозорците от другата страна и стреляха над покрива на колата, през задния прозорец — още един. Куршумите плющяха наоколо, дим и огън от три дула.

Старлинг се метна на земята между две паркирали коли и видя Бърк, който потръпваше конвулсивно. Бригъм не мърдаше, около шлема му се бе образувала локва кръв. Хеър и Болтън стреляха някъде от отсрещната страна на улицата и куршумите им трошаха стъклата около нея. Експлодира спукана гума. Онези от кадилака се обърнаха към Хеър и Болтън и ги принудиха да се покрият. Старлинг, стъпила с единия крак в пълния с вода улей край бордюра, се надигна, за да види какво става.

Двама стрелци продължаваха да стърчат над покрива, шофьорът беше насочил пистолет със свободната си ръка. Четвъртият беше отворил задната врата и дърпаше Ивелда и бебето към колата. Голямата чанта беше у нея. Двигателят на колата изръмжа, шофьорът даде газ и колата потегли. Старлинг се надигна и го застреля в главата, отстрани. После стреля два пъти в единия от двамата стрелци и той падна назад. Извади празния пълнител и зареди нов, без да сваля поглед от кадилака.

Машината забърса редицата паркирани коли и спря със стържене на метал. Старлинг тръгна нататък. Вторият стрелец все още стърчеше над покрива с обезумели очи и се опиташе да си поеме въздух, защото гърдите му бяха притиснати между покрива на кадилака и една паркирана кола. Пистолетът му се плъзна по покрива и падна. През задния прозорец се показаха празни длани, после излезе мъж със синя кърпа на главата, вдигна ръце и хукна да бяга, Старлинг не му обърна внимание. Някъде отдясно изтрещя откос, онзи залитна напред и падна. Опита се да се изтърколи под една кола. Отгоре зачатка витло на хеликоптер. Някой крещеше пред рибния пазар: