Томас Харис - Ханибал

— Как ще се оправим с вратата? — попита Старлинг.

— Ако е спокойно, ще я разбием с тарана — отговори Бърк. — Ако чуем стрелба, с „Ейвън“. — Той потупа пушката до себе си.

Старлинг бе виждала как става — „Ейвън“ беше осем сантиметров ловен патрон със слаб заряд и оловен куршум, с който се разбиваха ключалки, без да пострадат хората вътре.

— Къде са децата на Ивелда?

— Информаторът ни каза, че ги е завела в детската градина — отговори Бригъм. — Той е близък с нея. Доколкото можеш да си близък при безопасен секс.

Радиостанцията на Бригъм изчурулика в слушалките му и той се наведе към задните стъкла, за да огледа небето, доколкото се виждаше.

— Може да следи трафика — каза в микрофона и подвикна на шофьора: — От втората кола преди минута са видели новинарски хеликоптер. Ти видя ли го?

— Не.

— Дано да следи трафика.

Сухият лед, колкото и много да е, не може да охлади вътрешността на метален микробус в жарък ден, така че шест души да се чувстват комфортно, особено когато са с бронирани жилетки. Когато Болтън вдигна нагоре лактите си, ясно пролича, че пръскането с дезодорант не е като да вземеш душ.

Кларис Старлинг беше зашила подложки на раменете на униформата си, за да поемат тежестта на жилетката й марка „Кевлар“, дай боже непробиваема за куршумите. Беше с керамични плочки и на гърба, които тежаха допълнително, но трагичният опит бе доказал необходимостта им. Не беше никак безопасно да водиш екип за силово проникване, състоящ се от хора с различна степен на подготовка — изплашените неопитни новаци можеха да ти надупчат гърба като нищо.

На две мили от реката третият фургон се отдели и се насочи към брега, където чакаше рибарската лодка, а вторият дискретно изостана.

Кварталът явно западаше. Поне една трета от постройките бяха със заковани врати и прозорци, край бордюрите се виждаха изтърбушени автомобили на трупчета. Пред барчетата и магазините се мотаеха младежи. На тротоара деца си играеха около подпален матрак.

Ако Ивелда имаше охрана, то тя идеално се сливаше с пейзажа — по паркингите и пред магазините за алкохолни напитки беше пълно с мъже, които седяха и разговаряха в колите си.

Форд импала със свален гюрук, в който седяха четирима чернокожи младежи, се вмъкна в рехавото автомобилно движение зад микробуса и продължи бавно по улицата. Шофьорът рязко форсира двигателя, за да впечатли момичетата на тротоара. От бумтежа на касетофона им ламарините на микробуса завибрираха.

Старлинг огледа младежите внимателно през задните стъкла й реши, че не са опасни — бойните машини на шайката на Крип почти винаги бяха нормални по размери автомобили, достатъчно стари, за да не бият на очи, с трима или четирима души и свалени до долу задни стъкла. Баскетболен отбор в буик може да ти се стори опасен, ако не знаеш за какво става дума.

Докато чакаха на светофара, Бригъм свали капачето от окуляра на перископа и тупна Болтън по коляното.

— Огледай се и ми кажи дали не виждаш някоя местна знаменитост.

Горната част на перископа беше скрита под капака на вентилационния отвор. Затова с него се виждаше само странично.

Болтън завъртя прибора почти в пълен кръг, после се отдръпна от окуляра и разтри очи.

— Когато работи моторът, това нещо вибрира и не се вижда почти нищо — отбеляза той.

Бригъм провери по радиото какво става с екипа в лодката.

— Четиристотин метра надолу по течението — каза той на хората си. — Приближават.

Една пряка преди Парсъл Стрийт хванаха червен светофар и гледаха рибния пазар цяла вечност, както им се стори. Шофьорът се обърна назад и процеди през зъби:

— Май днес няма много желаещи да си купят риба. Ето, тръгваме.

Светна зелено и в 2,57, точно три минути преди уречения час, микробусът спря на удобно място край бордюра пред рибния пазар Фелициана. Шофьорът дръпна ръчната спирачка и отзад се чу щракането на механизма. Бригъм кимна на Старлинг и посочи перископа.

— Хвърли едно око.

Тя огледа тротоара. Под навесите, засенчващи тротоара, се виждаха маси и плотове, блестеше риба, полузаровена в лед, подредена на пасажи, раци размахваха щипки в просторни, открити в горната част резервоари, а омари се катереха един връз друг в съседен резервоар. Един хитър търговец беше закрил очите на по-големите си риби с влажни парцалчета, за да ги запази свежи до вечерта, когато щяха да наизлязат родените по Карибските острови мнителни домакини, за да душат и оглеждат.