Марк Фрост - Списъкът на седемте

— Е, полицията все пак би трябвало да разполага с нещо подобно.

— Още не са се сетили за това. Борбата срещу престъпността е колкото изкуство, толкова и наука. А те все още се отнасят към нея като към работа във фабриката. Хайде, разгледай.

Дойл издърпа наслуки едно от дванайсетте чекмеджета. В него имаше няколко редици подредени по азбучен ред картончета. Избра едно и за своя изненада видя, че е покрито с неразбираема плетеница от странни символи.

— Как разчиташ това? — попита той.

— Информация с подобна важност трябва да се съхранява зашифрована. Разбираш, че не е в наш интерес тя да попадне в ръцете на когото не трябва, нали?

Дойл разгледа картончето, завъртя го в ръцете си. Не ключът на шифъра, а самият метод на зашифроване му изглеждаше напълно непостижим. Не виждаше никаква прилика с който и да било от шифрите, с които се бе занимавал от интерес към темата.

— Доколкото разбирам, системата за зашифроване е твое изобретение.

— Това е доста случайно съставена амалгама от математически формули, урду, санскритски и една малко известна вариация на коренен език от угро-финската група.

— В такъв случай цялата тази информация е неизползваема от никого, освен теб, така ли?

— Точно това е целта ми, Дойл. Аз не съм обществена библиотека.

— И какво пише тук? — Дойл поднесе пред Спаркс картончето, което държеше.

— Джими Малоун. Роден в Дъблин през 1855 година. Без образование. Най-малък от петте сина в семейството. Бащата — миньор, майката — чистачка. Търсен и Ирландия за нападения и грабежи по пътищата. Научил „занаята“ в местната банда „Рости и Фин“, графство Корк. Емигрирал в Англия през 1876. Първи арест в Лондон за нападение с побой през януари 1878. Излежал две години и шест месеца в Нюгейт. Излязъл оттам като завършен престъпник и подхванал самостоятелна кариера на бандит. Предпочитано оръжие — тояга с шипове. Заподозрян в поне едно неразкрито убийство. Последен известен адрес — Ийст Енд, Адлър стрийт, близо до Грийнфилд Роуд. На петдесет и осем години, тегло седемдесет и пет килограма, зелени очи, окапваща пясъчноруса коса, обича да носи тънка брадичка. Пороци: хазарт, пиене, проститутки — с други думи, пълният комплект. Известен още като Джими Мълдоун или Джими Куката…

— Схващам идеята — прекъсна го Дойл и внимателно върна картончето на мястото му.

— Ах, този Джими! — позасмя се Лари и поклати съчувствено глава. — Какъв глупак наистина!

— Не те ли е страх, че някой ден може да се събудиш и да установиш, че си забравил шифъра или ключа за разчитане на всичко това?

— Ако с мен се случи нещо, методът за разшифроване е оставен на съхранение в депозитна касета в банка „Лойд“ заедно с инструкции архивата да бъде предадена на полицията — отговори Спаркс, изливайки димящата течност от стъкленицата в един по-голям съд. — Не че те ще могат някога да я използват както трябва.

— А не се ли опасяваш, че някой може да влезе тук и да я открадне, независимо, че няма да му свърши работа?

— Отвори онази врата — нареди Спаркс, може би понеже ръцете му бяха заети.

— Какво искаш да кажеш?

— Просто я отвори.

— Тази ли?

— Точно нея — потвърди Спаркс. — Хайде, действай.

Дойл сви неразбиращо рамене, хвана дръжката и я дръпна към себе си. В краткия миг преди да я затръшне обратно съзнанието му успя да запечата чифт диви, налети с кръв очи, голям увиснал език и огромни зъби, насочили се към гърлото му.

— Господи! — изпъшка Дойл и затисна вратата с гръб, опитвайки да задържи от другата страна адското чудовище, което дебнеше там. Стресът, който изживяваше, в никакъв случай не намаляваше от добродушния смях на Спаркс и Лари.

— Само да можеше да видиш лицето си! — задъхано, на пресекулки изрече Лари. Държеше се за хълбоците и направо хълцаше от удоволствие.

— Какво беше това, по дяволите? — осведоми се Дойл.

— Ей сега ще разбереш — каза Спаркс, пъхна пръсти в устата си и остро изсвири два пъти. — Вече можеш да отвориш вратата.

— А, не!

— Хайде, хайде, аз му дадох сигнал. Уверявам те, че вече е съвсем безобиден.

Дойл неуверено отдели гръб от вратата, обърна се с лице към нея, застана предпазливо встрани, едва-едва я открехна и се скри зад нея, когато едно огромно куче с бяло-черна шарка промуши огромното си мускулесто тяло през пролуката. Главата му беше с размерите на диня, ушите му бяха провиснали, муцуната му беше дълга и здрава. Носеше кожен нашийник с шипове. То поспря на прага и погледна Спаркс за заповед.