Марк Фрост - Списъкът на седемте

— Влез, Лари, и доведи доктор Дойл със себе си — извика им Спаркс през затворената врата още преди да почукат.

Влязоха. Спаркс не се виждаше никакъв. Единствената следа от човешко присъствие в стаята беше червендалест, топчест презвитериански свещеник на средна възраст. Беше седнал на високо столче и извършваше химически експеримент на дълга лабораторна маса, отрупана с всевъзможна загадъчна апаратура.

— По пръстите ти има въглищен прах… значи имаш да ми казваш интересни неща — изговори гласът на Спаркс от устата на духовника.

„Когато някой не осъзнава собствената си гениалност в дегизировката, обяснението може да бъде в това, че е обладан от зла сила“ — помисли Дойл. После преразказа визитата си при Спайви.

— На всяка цена заслужава да се доразследва — заключи Спаркс.

Дойл потисна импулса да хвърли горд поглед към Лари и вместо това огледа стаята, в която се намираха. Транспарантите бяха спуснати — но Дойл се съмняваше, че тези прозорци изобщо някога се отварят, толкова тежък беше въздухът вътре — и всеки квадратен сантиметър от стените беше покрит с безкрайни лавици за книги. В единия ъгъл се виждаха натрупани една върху друга кутии с подредени в тях картончета за справки. Точно над тях висеше сламена рогозка, върху която се четеше надписът VR , изписан с дупки от куршуми, изстреляни от непоклатимо твърда ръка. VR?… Кой знае, може би Victoria Regina 20 20 Кралица Виктория (лат.). — Б.пр. ? Странен за Спаркс начин да изрази верността си, но все пак израз на неговото уважение. На стената от другата страна на лабораторната маса висеше най-голямата карта на Лондон, която Дойл някога бе виждал, обсипана с безчет топлийки с червени и сини главички.

— Какво означават карфиците? — поинтересува се Дойл.

— Следите на злото — отвърна Спаркс. — Разпределението на неговите прояви. Престъпниците са по принцип твърдоглави хора с подчертана склонност да ритуализират живота си. Колкото по-висш е един интелект, толкова по-трудно предсказуемо е поведението му.

— Шахматната дъска на Дявола — обади се Лари. — Така я наричаме.

Висок долап със стъклена вратичка привлече вниманието на Дойл към другия ъгъл на стаята. В него беше подредена разнообразна колекция от антични екзотични оръжия: примитивни ножове от каменната епоха, мускети от Средновековието и подредени на купчинка сребристи осмолъчни звезди.

— Виждаш ли там нещо, което би предпочел пред револвера си? — попита Спаркс.

— Предпочитам онова, което ми е познато. Какви са онези сребърни финтифлюшки?

— Шинзаку. Японски звезди за хвърляне. Абсолютно смъртоносни. Могат да убият само за секунди.

Дойл отвори шкафа и взе една. Беше майсторки изработена от гъвкава стомана, ръбовете й бяха тънки, остри и назъбени като рибарски кукички. Беше удобна за хващане и лежеше в ръката му като отварачка за миди.

— Да ти кажа, Джек, колкото и зловеща да е при докосване, на външен вид съвсем не изглежда така опасна.

— Е, разбира се, преди това трябва да се натопи в отрова.

— Ааа…

— Искаш ли да се поупражняваш в хвърляне? Много лесно се крият в облеклото. Но много трябва да се внимава да не се убодеш.

— Не, благодаря — отказа се Дойл и бързо, но внимателно върна звездата на мястото й.

— Всичко това там съм го събирал из целия свят. Ако човек вложи поне половината от изобретателността, с която изработва оръжия, няма граници пред онова, което би могъл да постигне.

— Значи нещастното човечество все още има шанс — философски обобщи Лари.

— А какво има в онези кутии? — попита Дойл.

— Виждам, че тайните ми са в опасност, докато ти си в стаята — подметна Спаркс и намигна на Лари.

— Това е Мозъка — обясни загадъчно Лари.

— Какъв мозък?

— Там се съхранява най-подробната архива за всички известни лондонски престъпници — намеси се Спаркс.

— Техните криминални досиета?

— Това също, но и много повече. Възраст, дата и място на раждане, история на семейството, справки от училището и по месторабота, забелязани особености в начина на действие, известни партньори, съкилийници, предпочитани любовници, навици, физическо описание, прозвища и псевдоними, арести, присъди, излежано време — изреждаше Спаркс, без да прекъсва нито за миг химическия си експеримент. — По енциклопедична пълнота събраната и подредена тук информация превъзхожда даже архивите, използвани от Скотланд Ярд за проследяване и откриване на престъпници. Или ако щеш, които и да било други полицейски архиви по света.