Марк Фрост - Списъкът на седемте

— На твое място не бих се безпокоил…

Куинс старателно се изхрачи в кърпичката си и изследва съдържанието й като проповедник, който разглежда Светото писание.

— Какво ще кажеш за това в такъв случай? — попита той и пъхна кърпичката под носа на Дойл.

— Яж повече портокали — посъветва го Дойл след кратък „размисъл“. И за да предотврати оформящата се дискусия на тема болести, извади портрета на медиума от джоба си. — А ти какво би ми казал за това?

Куинс не направи опит да докосне портрета — той рядко докосваше каквото и да било, стига да можеше да го избегне, особено когато беше без ръкавици, както сега — но с любопитство го разгледа. Дойл взе решение да не казва коя е жената, нито да обяснява защо я търси. Ако Спайви наистина притежаваше някакви способности, защо да не му даде шанс да ги изпробва?

— Искаш от мен да я разчета? — попита Спайви.

— Ако е възможно, да.

Спайви не снемаше поглед от портрета. Очите му се замъглиха.

— Нещо не е наред — обади се той след малко едва чуто. — Изобщо не е наред.

— Какво не е наред, Спайви?

Над медиума сякаш се бе спуснала полусфера от нервна енергия, кожата на лицето му се опъна и той буквално вибрираше. Очите му се разтвориха широко като на бухал и се завъртяха по особен начин, като че ли зрението му се бе объркало отвън навътре. Дойл разпозна всички признаци на влизане в транс. Още малко и човекът пред него щеше да започне да „вижда“.

И колко лесно го постигна… сякаш събличаше и обличаше пижамата си. Изглежда, Спайви не беше измамник.

— Чуваш ли ме още? — попита Дойл.

Спайви бавно кимна.

— Какво виждаш, Спайви?

— Ден… поляна… момче.

„По-добре е, отколкото допусках“ — помисли си Дойл.

— Можеш ли да ми го опишеш?

— Няма коса. — Спайви присви очи, сякаш се взираше в нещо.

Няма коса ли? Нещо не беше наред.

— Да не е русо?

— Няма коса. Ярки дрехи. Сини. До коне.

Пак коне. Да не би Спайви да бе неспособен да ясновидства извън тясната си специализация? Тогава въпросното „момче“ сигурно бе жокей, а ярките дрехи — екипът му.

— Той… да не гледа конни надбягвания?

— Не. Има извит път. Мъже в червено.

Дойл се замисли какво ли пък може да е това.

— Бъкингамският дворец?

— Висока сграда. Трева. Желязна порта.

„Но той ми описва Роял Мюс 19 19 Сграда зад Бъкингамския дворец, в която се съхраняват каретите, използвани за официални изяви на членовете на кралското семейство, и конете, с които се запрягат. — Б.пр. !“ — помисли си Дойл.

— И какво прави там момчето, Спайви?

Отговор не последва.

— Какво е значението на това момче?

— То вижда.

„А, чудесно. С тази информация и още три пенса ще си купя бисквита.“

— Това наистина много ми помогна да разбера за момчето, Спайви. Ще можеш ли сега да ми кажеш и нещо за жената?

— Бисквита? — сбърчи чело Спайви.

— Бисквита ли? — „Ама тоя май ми чете мислите!“ — сепна се Дойл.

— Кутия за бисквити.

Това му напомняше нещо. Но да, разбира се: сеанса, онова в ъгълчето на картината с момченцето… цилиндрична кутия със загадъчните букви КВИ. Значи това е било — кутия от бисквити. „Откъде все пак Спайви извлича тази информация? Налучква ей така или рови в паметта ми за някои неща?“

— Случайно да знаеш какви са бисквитите, Спайви?

— „На мама“.

Това вече бе помощ, на която не бе разчитал. Бисквити „На мама“. Изгаряше от нетърпение да сподели със Спаркс колко ловко е разрешил загадката.

— Има ли нещо до бисквитената кутия, Спайви?

Но Спайви поклати глава:

— Не мога да видя. Нещо ми пречи.

— Какво ти пречи?

Куинс определено се затрудняваше да „види“ добре.

— Сянка. Голяма сянка.

Любопитно. Не бе първият, който използваше тази фраза… Внезапно Спайви се пресегна и сграбчи рисунката от ръката на Дойл и в същия миг тялото му подскочи и се разтресе, сякаш листът хартия беше зареден с мощен електрически заряд. Дойл очакваше да види как от ушите на медиума започва да излиза пушек. Страхуваше се да го докосне, за да не стане на свой ред проводник на опасната енергия.

— Прохода! Затвори прохода! — изкрещя изплашено Спайви. — Спри го! Трона! Трона!

„Това вече е предостатъчно!“ — каза си Дойл и хвана на свой ред рисунката — странно, листът май пулсираше необяснимо от какво — но Спайви я бе стиснал здраво, така че когато Дойл се опита да я издърпа, хартията се скъса. Това като че ли прекъсна тока, който течеше през нея, Спайви разхлаби пръсти и късчетата паднаха на пода между тях, а Куинс се отпусна назад в стола си. Погледът му бавно се избистри. Цялото му тяло трепереше, а по челото му бяха избили капчици пот.