Марк Фрост - Списъкът на седемте

— Без това да ти навреди?

— В ни най-малка степен. Съветите, които той ми даваше, и уменията, които развих благодарение на тях, ми бяха от огромна полза. Без никакво колебание бих препоръчал да бъдат заложени в основите на която и да е амбициозна образователна система. Но брат ми така и не ми разкри за какво ще бъдат използвани тези качества. А и неговите възпитатели така и не го попитаха — подобно всеотдайно преследване на съвършенството е толкова рядко и озадачаващо явление в объркания ни свят, че те сигурно са останали напълно залепени от блясъка на Аликзандър.

— И каква е била целта му, Джек?

— Разбрах това едва с времето. Той не се издаде през всичките тези години дори с намек пред мен, да не говорим за някого другиго.

— Но ти вероятно си подозирал нещо.

— Нито веднъж не ми мина през ум да поставя под съмнение мотивите му…

— И все пак неговата истинска природа сигурно се е показала, макар и непреднамерено.

— О, имаше индикации, но те останаха така умело замаскирани, че дори най-опитният детектив не би могъл нито да направи връзка между тях, нито да ги интерпретира правилно поотделно.

— Какви точно индикации, Джек? — попита Дойл, който чувстваше, че около гърлото му започва да се стяга някаква яка примка на ужаса.

— Инциденти. Случайни съвпадения. Например месец преди да се видим за пръв път, един от съучениците на Аликзандър умрял мистериозно. Децата се занимавали с пчеларство от чисто академичен интерес, в рамките на научната програма. Намерили момчето една вечер близо до пчелните кошери. Било нажилено до смърт, буквално хиляди пъти. Решили, че е замислило някаква пакост и е искало да разгневи пчелите, но е проявило невнимателност. Било от близките помощници на брат ми, но във връзката им нямало нищо, което да възбуди нежелан интерес. Никой не знаел, че напоследък често се карали. Никой не можел да знае, че няколко дни преди това момчето се противопоставило на поредната команда на Аликзандър, заплашило да напусне групичката на неговите съмишленици и да разкрие тайните им.

— Какви тайни?

— Клетви, подпечатани с кръв, мъчителни изпитания за новоприетите в групата, измъчване на малки животни — всичко правено уж по детски, но отиващо далеч отвъд границите на нормалното. Искам да кажа, до този „нещастен случай“. Никой не е знаел, че момчето било подмамено да отиде при кошерите чрез бележка от името на един от адютантите на Аликзандър… но написана от самия него след точно имитиране на почерка на другото момче. В бележката ставало дума да се срещнат. Споменавало се за същото намерение да се избяга от сферата на влияние на Аликзандър. Но когато момчето отишло на срещата, било ударено по главата, паднало в несвяст, бележката била прибрана, а тялото му захвърлено сред кошерите.

— И ти е разказал всичко това? — недоверчиво попита Дойл.

— Ще стигна и до този момент. Когато се видяхме за пръв път, спомням си, че ми направи впечатление любопитната огърлица, която Аликзандър носеше: пчела, вкаменена в кехлибар.

Дойл смаяно поклати глава.

— Има, разбира се, и други неща. През есента на тринайсетата година на Аликзандър в града, край който се намирало училището, били регистрирани странни неща. Известен брой млади жени, всички от почтени семейства — ще вметна, че става дума за общество над средната класа, където животът дотогава се развивал без сътресения — съобщили, че по време на вечерните си разходки имали чувството, че са следени. Някои от тях дори се оплакали, че неизвестен човек надничал през прозорците на спалните им. Никоя така и не видяла лицето му, а само в няколко случая зърнали тъмна фигура на мъж, облечен изцяло в черно — едър мъж, в това всички били уверени. Държал се на разстояние, никога не се приближавал много, не правел нищо опасно… но чувството на заплаха, което се излъчвало от него, било буквално осезаемо… Веднъж, през една от тези нощи, едно от момичетата се събудило и видяло въпросната фигура надвесена над леглото й. Била парализирана от ужас, напълно неспособна да извика за помощ, а фигурата безшумно избягала през отворения прозорец. Този инцидент дал повод на местната полиция да предприеме незабавни и решителни действия. На младите жени било забранено да се разхождат късно вечер. Завесите на прозорците трябвало да се спускат, а самите прозорци — да се заключват. Организирани били граждански патрули из кварталите, където се появявал неизвестният. Мерките изглеждали ефикасни — сигналите спрели изведнъж и цяла зима никой не съобщил, че го е видял. С наближаването на пролетта бремето на тези извънредни мерки казало думата си: прозорците отново оставали отворени, за да влезе през тях свежият въздух, нощните разходки пак зачестили… Така продължило до една нощ в началото на април, когато най-красивото момиче на града било нападнато край реката. Нападнато и изнасилено. След като задоволил страстта си с нея, нападателят изпаднал в пристъп на ярост и я пребил жестоко. Не видяла лицето му. Не казал нито дума, не изпуснал нито звук. Единственото, което могла да каже за него било „черна фигура“.