Марк Фрост - Списъкът на седемте

Хапнаха край пътя, като оставиха коня да пасе сред високата люцерна. Лари ги осведоми за последното развитие на събитията. Беше прекарал последния ден и половина в гарата на Кеймбридж. Там го намерила кодираната телеграма на Бари, който, от своя страна, подмамил преследвачите в щура гонитба по пътя към Лондон, преди да им се изплъзне окончателно някъде по средата. Тогава Лари яхнал коня си и открил следата на Спаркс и Дойл по обраслия черен път. Макар да предполагаше, че братята са на работа при Спаркс, Дойл изпитваше известни съмнения какво точно вършат те за него, а му беше неудобно да попита направо. Близостта до толкова ярко криминално проявен тип, макар и облагороден от общуването със Спаркс, събуждаше в Дойл нещо от старозаветната непреклонност, която дори сандвичите и бирата не можеха да разбият, въпреки подчертано дружелюбното отношение на Лари към него.

Добре подкрепени, обути отново в сухи обувки, Дойл и Спаркс пак поеха по стария римски път. Лари се метна на коня и изчезна напред, натоварен с не особено ясните функции на техен авангард. Гледката на смаляващата се зад следващото възвишение фигура, скрита под развяващата се пелерина, събуди спомена за едно съвсем скорошно и много по-ужасяващо посещение.

— Кой ме преследва, Джек? Кой е онзи човек в черно, когото видях снощи?

— Не съм сигурен — отговори Джек и лицето му потъмня.

— Но имаш някаква представа, така ли?

— Това е човек, когото търся от известно време. Миналата нощ се озовах най-близко до него от години насам. Той е причината, поради която бях на онзи сеанс заедно с теб.

— Сигурно е част от онази конфедерация на злото, за която ми спомена?

— По мое убеждение този човек е техният върховен генерал.

— Той е някой, когото познаваш, нали? — предположи Дойл в някакъв проблясък на интуитивна увереност.

Спаркс го изгледа с остър поглед. Дойл с изумление зърна проблясък на страх в студените очи на този корав мъж. Това беше шокиращо и напълно неочаквано.

— Може би — късо отговори Спаркс и повдигна предизвикателно вежда с обичайната си увереност. Беше си възвърнал самочувствието. Но моментната му слабост, самото наличие на възможността да се изплаши, го правеха по-човечен в очите на Дойл и го довеждаха по-близко до нивото, което той можеше да разбере.

— Замислял ли си се някога колко малко основания имам да вярвам на нещата, които ми разказваш? — попита Дойл незлобиво.

— Естествено.

— Аз мога да се осланям само на опита на собствените си сетива, а ти ми разказваш истории… за които би могло да има хиляди, а дори и много повече неправдоподобни обяснения.

Спаркс кимна огорчено.

— Та какво друго е нашият живот, освен една история, която разказваме на самите себе си, за да намерим някакво оправдание на болката да живеем?

— Трябва да вярваме, че животът има смисъл.

— А може би той има не повече смисъл, отколкото самите ние сме способни да му придадем?

Изправен пред разнообразието от чувства, които приятелят му така неочаквано бе демонстрирал, че може да изпитва, Дойл за пореден път се удиви на еластичността на собствените си емоции, оказали се по-непостоянни от времето в един летен ден.

— Напълно съм съгласен — каза той развълнувано. — Ето например аз не знам почти нищо за теб, Джек, но въпреки това съм способен да си изградя представа… не, направо си внушавам, че виждам историята на твоя живот… макар да съзнавам, че тя може да има, но е по-вероятно да няма нищо общо с това, което ти фактически си.

— Например? — запита Спаркс, проявявайки неочакван интерес.

— Ти си мъж на около трийсет и пет и си роден в имение в Йоркшир. Бил си единствено дете. Като малък сериозно си боледувал. Обожаваш да четеш. Докато си бил дете, семейството ти е пътувало из Европа и е прекарало доста дълго в Германия. След като сте се върнали, са те изпратили в частно училище, а след завършването му си постъпил в колеж в Кеймбридж. Дори мисля, че си бил в повече от един колеж. Измежду многото други неща, изучавал си медицина и естествени науки. Можеш да свириш на някакъв струнен музикален инструмент — вероятно цигулка — и дори го правиш с известна виртуозност…

— Това е изумително!

— Известно време си се колебал дали да не започнеш кариера на артист и дори предполагам, че си излизал няколко пъти на сцена. Другата възможност е била военна кариера и е много възможно да си бил в Индия през 1878 по време на афганската кампания. Там, на Изток, си отделил много време да изучаваш различни религии, между тях будизма и конфуцианството. Смятам също, че си пребивавал и в Съединените щати.