Марк Фрост - Списъкът на седемте

— Аз съм втори след вас, сър — скромно го поправи Лари.

Акцентът му издаваше детство, прекарано в Ийст Енд. Беше жилав и здраво сложен — също като Бари — имаше същата къдрава кестенява коса и същите живи сини очи, каквито имаше… но защо имаше — нали това бе Бари!

— Лари и Бари са братя — проговори Спаркс, забелязвайки объркването на Дойл. — Еднояйчни близнаци.

— По-рано бяхме неразличими, сър, но сега Бари има белега, който предполагам ясно виждате, че отсъства от моята физиономия — намеси се Лари, обръщайки към Дойл за оглед дясната си буза. На нея наистина нямаше и следа от направилия му впечатление белег.

— Да — потвърди Дойл. — Изобщо няма белег. — Прозвуча така, сякаш му бе направило впечатление веднага.

— Лари и Бари са нещо като легенда в определени лондонски кръгове — поясни Спаркс. — Най-добрата двойка, която някой някога е срещал.

— Двойка ли?

— Двойка взломаджии, сър — услужливо поясни Лари, усмихвайки се, сякаш дискутираше с леля си деликатен проблем от етикета по време на прием. — Разбиваме и влизаме, използваме клинове, лостове и пробои, ако разбирате какво искам да ви кажа.

— Много добре те разбирам — каза Дойл, засегнат от небрежната откровеност на този човек.

— Перфектните партньори — отбеляза Спаркс. — Никой не знае, че са близнаци. Дори само от гледна точка на чисто техническите им умения те са много, много пред останалите.

— Нямаме образование, но не сме необразовани, ако разбирате какво искам да кажа — допълни Лари.

— Мисля, че ще оцениш елегантността на подхода им, Дойл. Единият отива в центъра на града, засяда в някоя кръчма, започва да се налива, да черпи останалите и да прави цял спектакъл.

— Това не е толкова просто, както може би ви изглежда, сър — поясни напълно сериозно Лари. — Форма на забавление, но с ударение върху представлението. Бари е голям певец и репертоарът му е неизчерпаем, а аз си падам по декламациите на неприлични стихчета.

— И докато един от тях публично се изявява, другият върши истинската работа.

— А тя се състои във взлом в набелязаната къща, бърз преглед на всичко по-ценно там и напълване на торбата — поясни Лари.

— И двамата са чевръсти като мишки и могат да проникнат през места, за които не би повярвал, че ще пропуснат човешко тяло — продължи на свой ред Спаркс, който според Дойл откровено се наслаждаваше на тази история.

— Бари например може да си извади ключицата, ако е много тясно мястото, и да се сгъне направо като чадър…

— Никога не се появяват заедно на публично място, така че ако братът бъде заловен на местопрестъплението, четиридесет свидетели от кръчмата са готови да се закълнат, че са прекарали в незабравимата компания на обвиняемия. Абсолютно непоклатим метод на действие.

— До един черен ден, когато Бари сам се прецака, сър — пое отново разказа Лари. — Винаги си е бил женкар — трагичен негов недостатък. Та онази нощ се захванал с дъщерята на един търговец на риба. Провел обсадата по всички правила: тя издигала все нови преградни стени, той изваждал на полето на честта все нови и нови оръжия. Било четири сутринта и двамата се били усамотили в магазина сред сардините. Той бил преминал през всичките й укрепления, бил преодолял дворцовата охрана и се готвел да проникне в нейната светая светих, когато старият й баща неочаквано се появил с улов треска от Северно море и преди Бари да успее да си вдигне гащите, го цапнал през бузата с ножа за чистене на риба и го разсякъл чак до костта…

— Мисля, че можем да изпуснем медицинските подробности без ущърб на истината, Лари — прекъсна го Спаркс.

— Да. Извинявам се, сър — каза сериозно Лари и се взря в лицето на Дойл, търсейки следи от наранени чувства.

— Има едно място за такива като теб и брат ти — отговори Дойл. — Казват му затвор.

— Няма никакво съмнение за това, сър. Още повече че и до ден-днешен щяхме да гнием в него, ако не беше благородният мистър Спаркс.

— Това е дълга история, с която не бих искал да досаждаме на милия доктор точно в този момент — намеси се властно Спаркс. — Видя ли някого другиго по пътя?

— Мога да заявя с голяма доза увереност, сър, че вашето бягство засега остава незабелязано.

— Добри новини. Е, приятелю, какво ни донесе?

— Извинете ме, джентълмени, че се разбъбрих. Вие сигурно сте пресъхнали като пергамент от средновековен манускрипт в манастирска библиотека.

Оказа се, че Лари носи в окачените на седлото дисаги много неща, които биха могли съществено да ревизират отношението на Дойл към двамата братя бандити, ако настроението му не беше развалено поначало. Започнаха със сандвичи — много и най-разнообразни: с шунка, с леко запечено говеждо, поръсено с ароматно сирене, с пуйка и майонеза, с овнешко, изкиснато в хрянова отвара. После дойдоха пликчета с ядки, сладкиши, вода и хладно пиво. Но може би най-добре дошли от всичко бяха чистите и сухи дрехи за всеки от двамата.