Марк Фрост - Списъкът на седемте

— Ами!

— Като оставим настрана безспорното му невежество, ако забравим за нечистоплътността му и му простим отсъствието на елементарна духовна изтънченост, какво качество у праисторическия човек е най-достойно за уважение?

— Мисля… струва ми се, че той добре е действал с ръцете си — каза Дойл, който с мъка следваше непредсказуемите скокове на мисълта в главата на своя спътник.

— Той е живял в хармония със земята — сам си отговори Спаркс, без да обръща никакво внимание на думите на Дойл. — В едно цяло с нея, а не като част от нея.

— Благородният дивак. Жан Жак Русо и така нататък.

— Именно. В резултат на което обаче праисторическият човек е притежавал една много тънка чувствителност към земята, по която е стъпвал, към гората, в която е ловувал, към потоците, от които е пил. Не му е било необходимо да практикува фенг шуй — той се е раждал закърмен с тази философия, така както се раждат животните, от които е зависело съществуването му. Така че пътеките, които те избирали, съвпадали с някакви резонансни линии под земята. Кръстосвайки се привидно без никаква система, тези пътища според много хора представляват електромагнитната нервна система на самата планета.

— От друга страна, това може би са само пътища — опита се да го контрира Дойл.

— Може би. Но какво ще кажеш, ако ти съобщя, че точно в пресечните точки на тези силови линии, където… наречи го както искаш — за китайците това е „диханието на дракона“ — където тази пулсираща енергия достига своя максимум, първите хора са построили своите храмове и места за поклонение и пак в тях се намират много от християнските черкви, които ние днес използваме?

— На това мога да кажа само, че тази теория изисква по-задълбочена проверка…

— Едно такова място е Стоунхендж. Друго е древното абатство в Гластънбъри. А Уестминстърското абатство, построено на мястото, където преди се е издигал римският храм на Диана, буквално е възседнало най-гъсто сплетения възел на тези силови линии в цяла Англия. Този факт говори ли ти нещо?

— „Да, има повече неща в небето и земята…“ и така нататък.

— „… драги ми Хорацио“. И те изглеждат още по-любопитни, ако си спомним, че гръцкият бог Хермес — нито за миг не се съмнявай, че древните гърци са знаели за тези линии — е бил бог не само на плодородието, подобно на Диана, но също и на пътищата . И какво мислиш са правили нашите келтски предци в чест на Хермес? Издигали са каменни колони на най-важните кръстовища. Обикновени пътни знаци ли? Или проводници на тази земна енергия?

— Не, не вярвам келтите да са боготворили някакъв гръцки бог — възрази Дойл. Започваше да се обърква.

— Не, разбира се — те го наричали Теутейт. Когато римляните завършили завладяването на Британия, сам Цезар се удивил колко лесно местните жители били убедени да боготворят Меркурий — римската версия на Хермес. Теутейт е бил изобразяван с голям жезъл в ръка, около който се обвивала змия, точно както са били изобразявани Хермес и Меркурий с техните кадуцеи…

— Кадуцеят всъщност е бил обвит от две змии.

— И какво символизира кадуцеят, Дойл?

— Лечебна сила. Способността да лекуваш.

— Точно така. Което идва да ни подскаже, че който овладее силата на змията или „дракона“, или „змея“, ако предпочиташ — т.е. бъде в състояние да почерпи от природната сила, течаща в силовите линии на земята — той ще придобие способността да лекува. Може би всички тези приказки за дракони в легендите на древните келти не трябва да се възприемат буквално. Спомняш ли си каква способност е придобил свети Георги, след като „убил змея“?

— Ами…

— Да лекува болните! Смелият рицар набрал кураж и забил копие в… не, не в истински дракон, както сега вече сме способни да прозрем, а в навитата змия на природната сила. Все едно да пуснеш жица в огромен резервоар с енергия, „опитомявайки звяра“. След което станал светец, после покровител на цяла Англия и образът му буквално е отпечатан в мозъка на всеки английски ученик! Сила, Дойл, първичната мощ на планетата, бушуваща под краката ни, около нас, дори проникваща в телата ни в този момент, а ние сме толкова заслепени и толкова самовглъбени в ежедневните ни дребни жалби, че не можем да я съзрем!

Всяка нова идея се забиваше в мозъка на Дойл като нажежено острие. Дали наистина нямаше някакъв въздействащ върху живота поток под тези каменни руини и дали той сега не изсмукваше неговата жизнена енергия?