Марк Фрост - Списъкът на седемте

— А аз откъде мога да бъда сигурен, че изводите ти се базират на дедукция, а не на информация, събирана с други средства?

— Е, няма да си сигурен — отново се усмихна Спаркс. — И така… Роден си в Единбург, в семейство на ирландци католици. На младини редовно си излизал на лов и риболов. Получил си образование в енорийското училище на йезуитите. Житейската ти страст са литературата и медицината. Завършил си Единбургския университет, където си попаднал под влиянието на авторитетен професор, който те е окуражил да развиеш наблюдателните си умения и дедуктивните си способности далеч над нивото на приложението им за нуждите на диагностиката. Въпреки медицинското си образование, така и не си се разделил с мечтата един ден да си изкарваш прехраната изключително като човек на словото. И също така въпреки възпитанието в дух на принадлежност към църквата на Рим, ти си изоставил семейната вяра. Това се е случило, след като си започнал да посещаваш сеанси и след като си се сблъскал с неща, трудно приемани от гледна точка на която и да било религиозна догма. Сега гледаш на себе си като на заклет, макар и не тесногръд, агностик. Добре боравиш с револвера…

Така измина остатъкът от следобеда — в приятелски сблъсък на два интелекта. Нищо друго не би могло да бъде по-освежаващо за тези двама мъже, свикнали да изпробват в усамотение своите изключителни способности. Въпреки че минаха покрай появили се в далечината няколко ферми и едно-две селища, те останаха на запуснатия път. Когато усетиха глад и жажда, спряха, за да се възползват от запасите, оставени им от Лари. Минаваха през ливади и брезови горички, прекосиха пустинни места и накрая нощта ги застигна на брега на Колн — широка и лениво носеща водите си река, извиваща се между нивята и селата на Есекс. Седнаха да вечерят под огромен дъб и когато съвсем се стъмни, отново се появи Лари — този път на кормилото на шестметрова едномачтова платноходка, здрава на външен вид, с фенер, окачен на носа. Качиха се на борда, докато Лари държеше планшира. Износен брезент и куп одеяла им предложиха заслон в средата на платноходката. Под ясното нощно небе и светлината на луната те безшумно се понесоха надолу по течението, минавайки незабелязани от никого през заспалия крайречен град. По настояване на Спаркс Дойл легна да спи пръв и много преди лодката да измине дори половин миля, приспивното поклащане на корпуса й изпрати доктора в гостоприемните обятия на непробудния сън.

Тази нощ реката им помогна да преминат без никакви усложнения покрай Холстед и Роуз Грийн, Уейкс Колн и Ейт Еш, така че призори вече си проправяха път из плетеницата от канали покрай древния Колчестър, за да минат през Уайвънхоу, където коритото на реката отново се разширяваше, подготвяйки се за срещата с морето. През нощта бяха подминали много баржи и други по-малки съдове, останали на котва, но сега за първи път започваха да срещат и такива с парни двигатели. Лари вдигна платното, за да облекчи плаването им срещу надигащия се прилив, и не след дълго югоизточният бриз го наду и ги подгони през задръстения с натоварени лодки канал.

През цялото пътуване Спаркс си позволи две кратки дремвания на крак и, изглежда, толкова му стигаше. Дойл спа цялата нощ, събуди се освежен и с известна изненада установи, че платноходката им подминава някаква издадена навътре суша и се насочи към открито море. Когато вятърът ги заблъска откъм кърмата, те се обърнаха и се насочиха на юг. Вълнението се засилваше и Спаркс пое руля. Дойде ред на Лари да поспи, а Дойл се присъедини към Спаркс на кърмата. Усещаше, че Спаркс е опитен моряк по начина, по който държеше руля, както и по чувството му към вятъра. Реката зад тях вече не се виждаше, а отдясно се изнизваха голите брегове между Сейлс и Холиуел Пойнт.

Вълните и солта във въздуха събудиха в главата на Дойл спомени за дните, които бе прекарал по море. Изглежда, удоволствието му бе видимо, защото след малко Спаркс му предложи да поеме руля. Той охотно прие. Спаркс се настани удобно върху едно навито въже, извади пакет тютюн от ботуша си и запали лула. Дойл с опиянение попиваше красотата на пейзажа и се вслушваше в плясъка на платното и крясъка на чайките. Каквито и изпитания да им предстояха, оттук те изглеждаха много по-лесно преодолими, в тази малка лодка, погълната от безкрая на океана — една гледка, в която Дойл често бе търсил утеха дори при много по-силно вълнение от това.

Изведнъж му мина мисълта: „А защо не потеглим за континента?“. Като човек с известен опит по морските въпроси Дойл добре знаеше, че съществуват хиляди малки и екзотични кейове и пристани, където човек може напълно да изчезне и отново да възкръсне, оставяйки анонимните си преследвачи без никаква надежда някога да го открият. И докато обмисляше тази възможност, той неочаквано за себе си осъзна забележителния факт колко малко неща го свързват с настоящия му живот — родители, приятели, няколко пациенти… но липса на жена, на дете, на неприятни финансови задължения. Разбра, че забрави ли човек за сантименталността на любовта, връзките му с останалия свят стават опасно крехки. А колко съблазнителна бе мисълта за пълна промяна! Дойл с мъка се сдържа да не завърти руля наляво и да поеме курс към неизвестното. Дали това не беше притегателната песен на сирената от легендите, или ставаше дума само за изкушението да захвърлиш баласта на миналото, за да се понесеш безтегловен и необременен през тъмния тунел на прераждането? А може би това бе и фазата, до която стига всяка човешка душа, независимо от предхождащия живот.