Марк Фрост - Списъкът на седемте

Усетил, че животът му най-сетне е изпълнен със смисъл и сигурност, Дойл за пръв път установи, че е в състояние да анализира безстрастно времето, прекарано в компанията на Джек. Той отлично съзнаваше, че нито някой от кралското семейство, нито някой държавен служител — все хора, на които Джек бе служил — би признал публично неговия принос, но от друга страна, той нито бе търсил, нито бе очаквал някаква лична награда.

Едва след много размисъл и дълги дискусии с обичната си Луиз, Дойл осъзна, че онова, което най-силно го безпокоеше, онова, което изникваше в съзнанието му, когато се събудеше нощем, бе фактът, че наистина един толкова жизнен, толкова благородно смел и толкова необикновен човек, така самопожертвувателно отдал живота си за кралицата и родината, е възможно да изчезне от лицето на земята без някой да го спомене с добро поне с една дума. Това бе върховна несправедливост. И макар да бе дал клетва по този въпрос лично пред кралицата — а тя го бе предупредила, че пак ще се обърне към него, когато потрябва — един ден Дойл измисли начин да удържи на клетвата си, но и да отдаде дължимото пред паметта на Джонатан Спаркс.

Същата нощ, след като жена му и детето му бяха дълбоко заспали в леглата си, той извади писалката, подарена му от кралицата, и седна, за да напише роман за живота на мистериозния им общ приятел.

— Ето там, при скалите. Реката става дълбока. И бърза. Телата не бяха намерени.

Дойл стоеше на площадката над водопада Райхенбах, а швейцарският му екскурзовод — приятен млад мъж с широко лице — сочеше надолу.

— Оттук често скачат хора, нали разбирате — продължаваше да обяснява гидът. — Повечето жени. Разбити сърца. Много, много хора. — Младежът леко поклати глава, дивейки се на това колко шарен е светът.

— Разбирам — отговори Дойл.

— Много тъжно място.

— Да. Много тъжно.

Беше ясна априлска сутрин на 1890 година. Дойл се радваше на успеха си като писател, без да подозира, че това ще преобрази съдбата му. Заедно с Луиз и тригодишната им дъщеря Мери-Луиз бяха дошли на първата си екскурзия в чужбина.

— Някой някога оцелявал ли е? — попита Дойл.

Гидът свъси вежди.

— Една жена. Да. Излезе от реката седем километра надолу по течението. Не си спомням името й.

Дойл кимна. Погледът му се плъзна по разпенената вода.

Малко по-надолу на площадката малката Мери-Луиз се загледа в едно бебе в детска количка.

— Мамо, виж бебето! — извика тя и се наведе да го разгледа по-добре.

Родителите — невзрачна семейна двойка от средната класа — бяха дошли тук на първата си екскурзия след раждането на сина им миналата година. Бащата, Алоис, беше митнически чиновник, а майката, Клара, най-обикновена селска девойка от Бавария.

— Виж му очите, мамо — извика Мери. — Много красиви очи!

Очите на бебето наистина бяха прекрасни. Примамващи. Приковаващи.

— Да, наистина, миличка. Die Augen ist… sehr schon 25 25 Очите са… много красиви (нем.). — Б.пр. — каза Луиз на младите родители, използвайки училищния си немски.

— Благодаря ви — учтиво отговори Клара.

— Wo kommen zie heraus 26 26 Откъде сте? (нем.). — Б.пр. ? — попита Луиз.

— От Австрия — отговори й Алоис, който се притесняваше в присъствието на всеки чужденец, да не говорим за английска дама.

Дойл продължаваше да разговаря с гида до перилата на десетина метра от тях и не чу разговора.

— От Браунау — допълни Клара. — Браунау на Ин.

— Трябва да вървим — обади се Алоис, отсечено кимна на Луиз и хвана Клара под ръка, за да я обърне в другата посока.

— Auf wiedersehen 27 27 Довиждане (нем.). — Б.пр. — каза Луиз.

— Auf wiedersehen — отговори Клара и сладко се усмихна на Мери.

— Кажи довиждане, Мери — напомни Луиз.

— Довиждане.

Мери се обърна да види къде е баща й и изтича да му разкаже за бебето с необикновените очи, но когато стигна при него, намерението й вече се бе изпарило, също като водната мъгла, която се надигаше от дъното на водопада и се стапяше във въздуха.

Клара се наведе, за да извърти количката и да оправи пеленките на сина си. После му се усмихна и прошепна:

— Komm mit, Adolf 28 28 Хайде, Адолф (нем.). — Б.пр. .

Mark Frost

The List of Seven, 1993

Издание:

Марк Фрост. Списъкът на седемте

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1995

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/36128

Последна корекция: 25 януари 2016 в 09:27

Фина качествена хартия, имитираща пергамент. — Б.пр.