Марк Фрост - Списъкът на седемте

— Благодаря ви, Понсонби.

Хенри Понсонби, личният секретар на кралицата — „Ето защо ми се стори познат“ — сети се Дойл — се поклони и излезе. Кралицата се обърна пак към Дойл и той едва сега почувства върху себе си всичката сила на волята в сивите й очи. В момента те излъчваха топлина, но той получи представа какво би било да гледат някого с гняв.

— Оказва се, че ние двамата имаме един много добър общ приятел — каза кралицата.

— Така ли?

— Много добър!

„Но тя има предвид Спаркс!“ — осъзна той смаяно.

— Да, да, наистина имаме…

Тя кимна убедено.

— Неотдавна той ни посети. Разказа ми каква неоценима помощ сте му оказали в решаването на един въпрос, който е изключително важен за мен и моето семейство.

— Надявам се, че не е преувеличил…

— Нашият приятел не е от онези, които биха допуснали и най-малките неточности. Бих казала дори, че той отдава голямо значение на прецизността. Не сте ли съгласен?

— Разбира се. Съвсем определено.

— Тогава не виждам причина да не му повярвам във всичко, което ми разказа, нали?

— Не, мадам… простете… Ваше Величество.

— Нито пък вие бихте имали основание да ми откажете да ви изразя най-сърдечната си благодарност.

— В никакъв случай, Ваше Величество. Благодаря ви. Много ви благодаря.

— Аз ви благодаря, доктор Дойл.

Тя кимна. Дойл склони глава в отговор.

— Научих, че в резултат на беззаветното ви сътрудничество сте имали неприятности с лондонската полиция.

— За нещастие, това е вярно…

— Искам да ви уверя, че вече можете да не се безпокоите по този въпрос.

— Най-покорно ви благодаря.

Тя пак кимна и за миг замълча, разглеждайки го с блага усмивка, дори малко кокетно.

— Женен ли сте, доктор Дойл?

— Не, Ваше Величество.

— Наистина ли? Толкова енергичен, симпатичен млад човек като вас? Лекар при това. Но защо, аз просто не мога да си обясня?

— Единственият отговор, който мога да ви дам, Ваше Величество, е, че не е възниквала подходяща ситуация.

— Запомнете думите ми — каза тя, наведе се напред и вдигна назидателно кралския си пръст: — Някой ще се появи. Бракът най-често не се оказва онова, което сме очаквали да бъде, но скоро откриваме, че е това, от което имаме нужда.

Дойл вежливо кимна, опитвайки се да я разбере. Тя се облегна назад и премина към следващата точка от дневния ред.

— Как намирате здравето на внук ми? Имам предвид херцогът на Кларънс.

Обезоръжен по този елегантен начин, Дойл се обърка от прямотата на въпроса.

— Без да съм имал възможността внимателно да го прегледам, аз…

— Искам само неофициалното ви мнение, докторе. Моля!

Дойл се поколеба, после отговори, внимателно подбирайки думите си:

— Позволете ми да ви препоръчам, Ваше Величество, от сега нататък херцогът да бъде под непрекъснато наблюдение.

Кралицата кимна, обмисляйки важността на чутото, после продължи.

— Добре. Ще поискаме от вас, докторе, вашата клетва, че до края на живота си няма да споделите с никого онова, което сте чули или видели.

— Заклевам се най-тържествено.

— Същото се отнася до нашия общ приятел и до връзката му с нас. Опасявам се, че ми се налага да бъде непреклонна по тези два въпроса.

— Да. Заклевам се в живота си.

Тя го погледна, видимо доволна от искреността на отговора му, и смекчи малко тона си. Дойл усещаше, че аудиенцията наближава края си.

— Вие сте един много впечатляващ за годините си мъж, докторе.

— Ваше Величество е много любезна.

Тя се изправи. Дойл съумя да стане преди нея и протегна без да мисли ръка, която тя прие, а той се ужаси от непростимата грешка, която бе допуснал в самия край. Но стисването на пръстите, което почувства, го успокои.

— Няма да ви изпускаме от вниманието си. И ако ни се наложи отново да се обърнем към вас, предупреждавам ви отсега, че няма да се поколебаем да го сторим.

— Надявам се да не ви разочаровам.

— По този въпрос, млади човече, аз съм напълно спокойна.

Кралица Виктория се усмихна за втори път — неочакваното сияние отново го озари — и се обърна да се оттегли. За момент му се стори, че просто вижда бремето, което лежеше на тези рамене. Не беше направила и две крачки, когато Понсонби, повикан сякаш телепатически, се появи на прага.

— Не знам дали мога да си позволя смелостта да ви попитам нещо? — осмели се Дойл. Кралицата спря и го погледна. — Нашият общ приятел даде ли на Ваше Величество някакви сведения в каква посока се отправя?

Не беше сигурен дали въпросът му — а може от дързостта да й проговори, без да е попитан нещо — не нарушава някакво неписано правило.