Марк Фрост - Списъкът на седемте

— Сега се сещам, че именно подчертаният им интерес към окултизма ме подтикна да им изпратя моя ръкопис. Само аматьорската ми неопитност е извинение, че не се поинтересувах дали имат траен интерес към прозата.

— Е, аз не исках да се изразя толкова грубо — обясни Спаркс, взе свещта и влезе в кабинета.

— Няма нищо, всеки автор с някакви претенции трябва да свикне да посреща с достойнство критиката. Но ако художествените произведения са извън кръга на интересите им, защо тогава не ми върнаха книгата веднага?

— Предполагам, че заглавието й… „Тъмното братство“, е привлякло нечий поглед.

— Ipso facto 21 21 Следователно (лат.). — Б.пр. „Ратборн и синове“ е мястото, откъдето моята книга е попаднала, както ти се изрази, не където трябва.

— Правилно — съгласи се Спаркс.

Той прекоси обширния кабинет и прегледа множеството чекмеджета на масивното бюро. Личеше си, че не е предназначено за обикновен простосмъртен. То беше фокусът на иначе оскъдно мебелираното помещение, чиито стени бяха покрити с тъмна дъбова ламперия.

— И ако интерпретирам наблюденията ти правилно — продължи Дойл, — ти имаш чувството, че „Ратборн и синове“ няма за главна цел да развива издателска дейност, а представлява параван за някаква много по-зловеща цел.

— Зловеща… А може би лява — каза Спаркс и вдигна една бланка с фирмен знак отгоре. — Я погледни тук, Дойл.

Самият текст не представляваше интерес — обикновена паметна бележка, имаща за цел да съхрани подробностите от преговорите с фирма за подвързване на книги. Но списъкът с имената на директорите в горния край на бланката беше нещо съвсем друго:

Издателска къща „Ратборн и синове, Лимитид“

Директори

Сър Джон Чандрос

Бригаден генерал Маркъс Дръмънд Максимилиан Грейвс

Сър Найджъл Гъл

Лейди Керълайн Никълсън

Епископ Кай Катулий Пилфрок

Професор Арминиъс Вамберг

— Господи боже! — прошепна Дойл.

— Така… нека впрегнем мозъците си на работа. В тази стая липсва какъвто и да е било намек за индивидуалност — няма картини, отсъстват лични вещи. Доколкото знам, всички високопоставени служители проявяват наклонност да излагат на показ свидетелствата за личните си постижения — дипломи, грамоти за почетни титли. Този кабинет е просто за пред хората… заедно с всичко, което видяхме дотук. Още повече, че доколкото ни е известно, не съществува Ратборн-старши.

— Може би точно това обяснява включването на лейди Никълсън като директор.

— Наистина е доста необичайно за една жена да се издигне до подобен пост, но времената се менят. Макар да не знаем какъв точно е въпросният пост, мисля, можем да приемем, че тя олицетворява истинската власт зад фасадата на „Ратборн и синове“.

— Дали не е по-правилно да кажеш „олицетворявала“?

— Съвсем скоро ще знаем със сигурност. — Спаркс отново насочи вниманието си към списъка. — Какво бе онова, което те изненада така силно, когато видя имената?

— Едно от тях. Сър Найджъл Гъл беше един от двамата лекари, имащи честта да се грижат за кралското семейство.

— Доколкото знам, основното му задължение е било да се занимава с младия принц Албърт.

— Тази работа изисква да й посветиш цялото си време — отговори Дойл с нескривано презрение. Внукът на кралицата имаше репутацията на истински идиот, доказан глупак и човек, непропускащ възможността да стане причина за всякакви скандали.

— Много лошо. Но чуй какво ще ти кажа: тихото оттегляне на Гъл — сега той е към шейсетте — беше само прах в очите на обществеността. Има крайно подозрителни обстоятелства, свързани с последните му дни на служба за кралското семейство, и смятам да отделя известно време за уточняване на подробностите. Можеш ли да кажеш нещо за някой друг от списъка?

— Името на Джон Чандрос ми е познато, но не мога да се сетя откъде.

— Бивш депутат в парламента, избран на север — в Нюкасъл Тайн. Строителен предприемач. Стоманодобивни заводи. Огромно богатство.

— Защо свързвам името Чандрос с реформата в затворите?

— Така е, той беше и член на комисията по затворите в продължение на два мандата. Името му изплува и в моето разследване на сделката Никълсън-Дръмънд — оказа се, че той притежава обширен парцел земя в непосредствено съседство със собствеността, продадена от Никълсън на Дръмънд.

— Не бих казал, че това може да се обясни само със случайно съвпадение.

— Случайности няма. Разполагам с доказателства за съществуването на веригата от Чандрос през Дръмънд до Ратборн-Никълсън. Предстои ни да уточним какво място заема Гъл в нея.