Марк Фрост - Списъкът на седемте

— Заплашил е да ви арестува?

— Направи нещо по-добро — убеди ни . Е, изминаха цели шест месеца преди да разберем, че „полицаят“ бил предрешен войник от собствения му корпус.

— Корпус ли?

— Така ни нарича — всички, които работим за него — скромно обясни Лари.

— И колко са тези като вас?

— Не сме малко, не сме и много, но винаги сме точно колкото трябва — зависи от гледната точка.

— И все бивши престъпници?

— Е, има и няколко така да се каже цивилни. Попаднал си в добра компания, ако те вълнува този въпрос.

— И ви каза просто така, че работи за кралицата?

— Той ни каза много неща…

— Разбирам, но мен ме интересува конкретно кралицата.

— Едно ще ти кажа: търсиш си белята, ако се опитваш да надхитриш шефа — сгълча го Лари. — Трансмогрификация, ето това е учената дума за онова, с което се занимава той. И ти си му дал дума.

— За каква работа става дума?

— Трансмогрификация — знаеш какво означава това, нали?

— Трансформация на душата.

— Позна. И аз мога да свидетелствувам, че е точно така. Този човек ми помогна да започна да разбирам неща, за които щях да остана сляп, ако бях продължил, както бях почнал. Сега често ходя на театър, седя в ложата като аристократ и се наслаждавам. Слушам музика. Научи ме и да чета каквото трябва. Никакви еднодневки, само ли-те-ра-ту-ра. Има един французин, Балзак се казва, към когото изпитвам особена слабост — той пише за живота такъв, какъвто е. За обикновените хора и тяхната участ.

— И аз имам слабост към Балзак.

— Е, тогава някой ден ще си поговорим за него. Ще чакам този ден с нетърпение. Да, това прави шефът — кара те да се замисляш. Може да задава въпроси по такъв начин, че преди да си се усетил, вече си на следващата площадка на стълбището. Трудна работа! Изненадващо е колко малко хора могат да го правят. А той ти бърка все едно тук… — Лари се почука по слепоочието. — Та питаш какво дължа на мистър Спаркс? Само живота си… единствено него.

Лари спря монолога си, за да си навие цигара — явно използваше това, за да скрие някаква още по-дълбока емоция в душата си. В същия момент Спаркс излезе от вътрешната стая, облечен в традиционните за него черни дрехи. Зевс веднага се измъкна изпод масата, за да се здрависа с него.

— Господа, трябва да тръгваме — обяви Спаркс, потупвайки Зевс с обич. — Вече е късно, а ни чака цяла нощ, посветена на взлом и кражби.

— Ще си взема инструментите — с готовност каза Лари и скочи към вратата.

— Всичко за каузата, Дойл — неопределено изрече Спаркс, забелязал колебание на лицето на партньора си. — Съжалявам, Зевс, но тази нощ няма да те вземем с нас.

Спаркс сложи в джоба си стъклениците от стойката на масата и без повече приказки излезе. Дойл прехапа език и го последва. Зевс скри разочарованието си и подхвана самотното си бдение.

С изключение на малкото закъснели прибиращи се след театралните представления Монтегю стрийт беше практически безлюдна по това време на нощта, а лепкавите валма на мъглата облекчаваха намеренията на всеки, който искаше да се скрие. Импозантната фасада на сградата на Британския музей се извисяваше над улицата като древна гробница. Когато потеглиха към Ръсел стрийт, Дойл вдигна глава към апартамента на Спаркс и с изненада видя, че светлината, която не бяха загасили, осветява в рамката на прозореца силуета на мъж.

— Тялото на манекена — поясни Спаркс, забелязал интереса му. — Веднъж пое куршум, предназначен за мен, и така и не се оплака. Истински войник на пост.

Притичаха приведени по една покрита с калдъръм уличка и малко неочаквано за Дойл се озоваха откъм задната страна на сградата, която беше запомнил от снимката на жената. За миг застинаха слети със сенките, после, подчинявайки се на мълчаливото кимване на Спаркс, Лари се прокрадна през уличката и изкачи няколкото стъпала, извеждащи до задния вход.

— Лари се радва като дете на всяка възможност да си припомни стария занаят — прошепна Спаркс. — Бари също не си поплюва и е недостижим, когато става дума да се изкатери някоя стена, но Лари познава ключалките както никой друг.

— Казано с две думи, това, което правим, се нарича кражба с взлом — уточни Дойл, без да скрива тревожната нотка в гласа си.

— Нали няма да надуеш свирката, Дойл?

— Откъде си сигурен, че влизаме където трябва?

— Твоят познат, презвитерианският свещеник, обиколи днес Ръсел стрийт, предлагайки по издателствата безценната си монография върху техниките за отглеждане на говедата на Хебридските острови.