Марк Фрост - Списъкът на седемте

— А другите?

— Чувал съм за епископ Пилфрок. Той е висш духовник в англиканската църква. Неговата епархия е Северен Йорк, в близост до пристанището Уитби. Вамберг и Грейвс не са ми познати. Кое е общото, което ги свързва? — замисли се Спаркс. — Именити личности, богати, властолюбиви. Четирима от тях са свързани с Йоркшир — там, където уж са изпратени онези затворници. Чандрос има отношение към наказателната система. И всички се крият зад паравана на фалшив бизнес…

— Джек, а не е ли възможно тази фирма да си е точно онова, за което се представя: малка компания, стабилна във финансово отношение, но със скромни амбиции, управлявана от експертен съвет, даващ препоръки за областите, в които биха желали да публикуват: Дръмънд — по военните въпроси, Гъл — покриващ медицинската тема, Чандрос — завеждащ политиката, Пилфрок — отговарящ за теологията и така нататък?

Спаркс кимна.

— Като отчитам и някои други обстоятелства, склонен съм да допусна това с десет процента вероятност. Но по съм склонен да приема останалите деветдесет процента, които говорят, че държим в ръцете си списък на висшия съвет на Тъмното братство. Седем имена: седем е както нечестиво, така и свещено число.

— Струва ми се, че си предубеден — каза Дойл и в същия момент погледът му попадна върху тясна бяла ивица, подаваща се под попивателната преса на бюрото. Вдигна я и взе смачкано квадратно листче тънка хартия. Разглади го и видя, че е обява, рекламираща представленията на театрална трупа в Лондон. Изброените дати обхващаха една седмица от месец октомври миналата година.

— „Трагедията на отмъстителя“ — прочете Дойл. — Не знам такава пиеса.

— Дворцова мелодрама от епохата на кралица Елизабет, приписвана на Сирил Торньор. Адаптация от Сенека. Мрачна история… сюжетът е плетеница от заговори с много насилие на сцената. Съвсем заслужено не е известна. Не си спомням тази постановка.

— Изглежда са били в Лондон съвсем за малко — предположи Дойл. — „Манчестърска театрална трупа“.

— Не ги знам, но из Великобритания във всеки момент обикалят няколко дузини като тях. Много по-интересен е въпросът какво прави това листче тук.

Дойл го сгъна както си беше и вдигна пресата, за да го пъхне под нея. Закрепената върху нея перодръжка се търколи по бюрото и падна на пода. Спаркс бутна стола настрана и се наведе със свещта в ръка, за да я намери. И в същия миг забеляза симетрична мрежа драскотини под краката на бюрото.

— Я подръж това, Дойл!

Дойл взе свещта. Спаркс разгледа внимателно местата, където краката на бюрото опираха в пода. После извади от джоба си малка стъкленица, отви капачката и изля съдържанието й на пода. Оказа се, че в нея бе имало живак.

— Какво има, Джек?

— Тук, точно пред очите ми, на пода има сглобка, която не би трябвало да съществува.

Живакът се пръсна на ситни капчици по дъските и неочаквано изчезна в пролуките на дюшемето. Спаркс се наведе и опипа с ръце под бюрото.

— Какво търсиш?

— Намерих халка. Сега ще я дръпна. На твое място, Дойл, бих се поотдръпнал.

Дойл послушно отиде до стената. Спаркс дръпна халката и подът се раздели на мястото на фината сглобка. Пред очите им се отвори дупка, точно под стола на президента.

— Тежко се седи на трона — рече Спаркс.

Дойл се наведе да погледне и видя стоманена стълба, която се спускаше покрай зиданата стена на шахта, прекалено дълбока, за да се види дъното й с помощта на свещта. Отдолу полъхна свеж и влажен въздух.

— Е, мисля, че твоята безобидна компанийка няма нужда от подобен изход — ликуващо възкликна Спаркс.

— И аз не мога да се сетя как биха го използвали.

Спаркс плесна с ръце.

— Боже мой, разкрихме ги! Като си помисля, че щабът на братството е бил само на половин миля от собствения ми дом! Наистина най-добре се скрива нещо, като го оставиш на открито! — Той тихо изсвири и в следващия миг на вратата се показа Лари. — Тунел, Лари. Защо не погледнеш за какво става дума, а?

— Веднага, сър.

Лари съблече сакото си, извади от джоба си свещ, запали я от свещта в ръцете на Дойл и ловко се спусна няколко стъпала, държейки се с една ръка.

— Дали не е по-добре да вземеш и това? — спря го Дойл и извади револвера си.

— Благодаря ти, шефе — отговори Лари и повдигна жилетката си, под която имаше колан с ножове. — Аз си падам по стоманата.

После продължи да се спуска. Дойл и Спаркс наблюдаваха как пламъчето на свещта се смалява и смалява, докато накрая се превърна в размито светло петно.