Марк Фрост - Списъкът на седемте

— Не бих препоръчал да се изкатерим обратно. Дори ако намерим начин да отворим капака отдолу, ако някой ни очаква… — Спаркс замълча и се вгледа в стигийския мрак под краката им. — Ще трябва да ме спуснеш на ръка.

— Наистина ли смяташ, че няма друг начин?

— Всъщност има, ако предпочиташ аз да спусна теб. Не знам необходимо ли е да ти напомням, че си доста по-пълен от мен и…

— Ясно, разбрах.

— Можеш ли да си свалиш тирантите? Ще ни трябва известна подсигуровка.

— Честно казано, не бих искал да ми се изуят панталоните по средата на тази…

— Без да навлизаме в детайли, ще си позволя да отбележа, че копчетата на колана ти всеки миг могат да изхвръкнат, така че честно казано, не мисля, че наистина имаш проблем…

— Добре, добре, имаш ги — прекъсна го Дойл, чието раздразнение за миг надделя над страха.

Използвайки първо едната, после другата си ръка, Дойл свали тирантите от раменете си, откопча ги от кръста си и ги подаде на Спаркс. Той ги прекара под своите, върна краищата на Дойл и попита:

— Някога занимавал ли си се с алпинизъм?

— Не.

— В такъв случай безсмислено е да ти описвам професионално какво се налага да направим. Аз ще увисна на една ръка на последното стъпало, а ти ще увиеш два пъти тирантите за края на стълбата. Дръж краищата им в ръцете си, за да ме спуснеш още малко надолу, ако ти кажа.

— Ами ако не издържат?

— Ще разберем това след малко, нали?

— Какво смяташ да правиш със свещта?

— Ще я държа стисната със зъби. Хайде, Дойл, трябва да действаме бързо.

Спаркс захапа свещта и се спусна без замисляне, увисвайки на две ръце на последното стъпало. Дойл предпазливо се спусна до това над него, бързо омота тирантите два пъти около стоманената пръчка, както бе поискал Спаркс, и стисна краищата им.

— Готово, Джек.

Спаркс кимна, пусна едната си ръка и хвана свещта.

— Тръгвам — предупреди той.

И без да чака повече, пусна и другата си ръка. Силата на тежестта му опъна тирантите до крайност и едва не смъкна Дойл от стълбата, но те издържаха. Спаркс леко се залюля под стълбата и протегна ръката със свещта надолу.

— Тук има една напълно самостоятелна шахта — съобщи той. — Хоризонтална. Много по-широка. Нашата свършва в центъра й. По дъното й тече слаба струя вода.

— Канализационна шахта ли е? — попита Дойл, напрягайки всички сили, за да го удържи.

— Не мирише по този начин, не усещаш ли?

— Слава богу, не! Някакви следи от Лари?

— Още не.

— На каква височина е подът?

— Около шест метра.

— Според теб какво е накарало Лари да извика?

— Сигурно голямата египетска статуя, която се издига точно под мен.

— Голяма египетска статуя ли?

— Не мога да бъда напълно сигурен на кой е от този ъгъл. Изглежда ми с глава на чакал…

— Голяма египетска статуя ли каза?

— Да. Може би на Анубис или на Туамутеф — божества, участващи в погребалните церемонии с горе-долу една и съща роля, свеждаща се до това да претеглят душата на човека, който преминава в отвъдния свят…

Всички мускули на Дойл трепереха от напрежението.

— Не можем ли да отложим урока по митология, за да решим в коя посока ще продължиш? Не съм сигурен, че бих могъл да те удържа още дълго.

— Извинявай. Добре, Дойл, ако сега бавно ме спуснеш, мисля, че ще мога да се уловя за статуята, да освободя тирантите и сам да се спусна до пода на тунела.

— Отлично.

Дойл спусна Спаркс, докато той успя да стъпи с крак на рамото на статуята. После откопча тирантите си и двата чифта излетяха нагоре, Дойл се пресегна, улови ги и с облекчение опря гръб на стената. Мускулите на ръцете му се отпуснаха в агонизираща болка.

— Да, наистина смятам, че е Туамутеф — обяви Спаркс, плъзгайки се по тялото на статуята. — Изключително рядка находка извън Египет. Забележително. Всъщност изобщо не мога да си спомня да съм виждал негова статуя с такива размери.

— Радвам се, че ти е толкова интересно. Но какво предлагаш да направя аз, Джек?

— Завържи тирантите и се спусни сам. Сигурен съм, че не би искал да изпуснеш тази гледка, Дойл.

— Ужасявам се от мисълта, че може да ми се случи.

Дойл сърба остатъците от куража си, завърза здраво тирантите, използвайки минималните си познания за морските възли, и безкрайно предпазливо се спусна в прегръдката на кучеглавия Туамутеф.

— Туамутеф е асистирал на Анубис в приготовлението на тялото за мумифициране и погребение — обясняваше Спаркс, като обикаляше със свещ в ръката, насочил вниманието си към основата на статуята, докато Дойл се мъчеше да се спусне по грапавия торс на Туамутеф. — Неговата тясна специализация е бил стомахът и по-конкретно отстраняването и запазването на вътрешностите, за да стане възможно пътуването към подземния свят.