Джефри Арчър - Опасно наследство

Натисна малките копчета на стария куфар и пружините щракнаха. Той отвори капака, извади пакета и го задържа до гърдите си. Пръстите му се бориха известно време с възлите, докато ги разглобят. Господин Розенбаум махна муселина, за да провери наградата си и се втренчи в шедьовъра. Беше „Жълти ниви и кипариси“ на Ван Гог, за която той нямаше как да знае, че липсва от Виенската национална галерия от 1938.

Емануел Розенбаум изпсува, което съвсем не подхождаше на ролята му. После опакова внимателно картината и я върна в куфара. Отиде бавно до гишето за вътрешни полети и помоли да му запазят билет за първия възможен самолет до Женева. С малко късмет все още можеше да се добере до „Роже и сие“ преди да затворят.

Самолетът „Виконт“ на Британските авиолинии се приземи на летище Женева в единадесет и двадесет и пет сутринта, местно време, с няколко минути закъснение. Стюардесата посъветва пътниците да преместят часовниците си един час напред по централното европейско време.

— Идеално — каза Адам. — Ще бъдем в Женева навреме за обяд, посещение в банката и после ще се върнем на летището за самолета в пет и пет.

— Гледаш на всичко това като военно учение — засмя се Хайди.

— Освен последната част — каза Адам.

— Последната част? — запита тя.

— Празничната ни вечеря.

— Без съмнение отново в „Челси Китчън“.

— Грешиш — каза Адам. — Запазил съм маса за двама, осем часа, в „Кок д’ор“, точно след Пикадили.

— Рибата е още в морето, а слагаш тигана на огъня, нали? — каза Хайди.

— О, много смешно! — каза Адам.

— Смешно? Не разбирам.

— Ще ти обясня по време на вечерята.

— Надявам се да не успеем — каза Хайди.

— Защо? — попита Адам.

— Защото утре ме очаква единствено касата на щанда в немския супермаркет.

— Не е толкова лошо в сравнение с тренировката ми при старши сержанта в десет — въздъхна Адам. — А след десет ще лежа по гръб и ще съжалявам, че съм напуснал Женева.

— Това ще ти помогне да го нокаутираш — каза Хайди. — Тогава, може би, да останем тук — добави тя и го хвана под ръка.

Адам се наведе и я целуна нежно по бузата.

Подвижната стълба се прилепи до самолета. Навън ръмеше. Адам разкопча шлифера си и се опита да загърне Хайди, докато изтичаха по настилката пред аерогарата към залата за митнически контрол.

— Добре че го взех — каза той.

— Повече прилича на палатка, отколкото на шлифер — каза тя.

— От армията ми е — увери я той и разгърна пешовете. — Побира карти, компаси, дори комплект за нощувка.

— Адам, сега е лято и ние просто ще се разхождаме из Женева. Не сме се загубили в тъмна гора посред зима.

Той се засмя.

— Ще ти припомня тези подигравки винаги, когато завали.

Автобусът, който пътуваше от града до летището и обратно, стигна в Женева само за двадесет минути. Минаха през предградията и стигнаха великолепното спокойно езеро, заобиколено като гнездо от хълмовете, продължиха покрай брега и накрая спряха срещу масивен фонтан, чиято струя се извисяваше поне на сто метра.

— Започвам да се чувствам като туристка — каза Хайди, когато слязоха и с удоволствие откриха, че лекият дъжд е престанал.

И двамата бяха впечатлени от чистотата на града — вървяха по широкия тротоар, без да забележат следи от боклук. От другата страна на пътя се виждаха безброй спретнати хотели, магазини и банки и не можеше да се каже кои преобладават.

— Първо трябва да открием къде е нашата банка, за да обядваме наблизо, преди да вземем плячката.

— И как един военен би се справил с тази трудна задача? — попита Хайди.

— Много просто. Отбиваме се в първата срещната банка и ги молим да ни упътят до „Роже и сие“.

— Обзалагам се, че като момче си бил отличник.

Адам избухна в смях.

— Толкова ли съм зле?

— По-лошо — каза Хайди. — Ти олицетворяваш представата на обикновения германец за идеалния английски джентълмен.

Адам се обърна, докосна нежно косата й и се наведе да я целуне по устните.

Хайди веднага забеляза, че са обект на внимание от страна на минувачите.

— Мисля, че швейцарците не одобряват подобни неща на публично място — каза тя. — Всъщност казвали са ми, че някои не ги одобряват и насаме.

— Искаш ли да отида и да целуна онази противна бабка, която още ни гледа гневно?

— Не го прави, Адам, можеш да се превърнеш в жаба. Сега нека осъществим плана ти за акцията — каза тя и посочи Националната банка на отсрещния тротоар.

Пресякоха шосето и Хайди попита портиера как се стига до „Роже и сие“. После според указанията му продължиха към центъра, като се полюбуваха още веднъж на величествения едноструен фонтан.