Джон Нанс - Полет 6

Джейк разсеяно избра една възмутително калорична поничка и я задъвка. На масата за свидетели имаше малка табела, според която офицерът беше полковник Дейвид Бърд от ВВС, служител на Федералната агенция по въздухоплаване.

„А, офицер за свръзка от ВВС“, помисли си Джейк. Имаше добри спомени от съвместната работа с един офицер за свръзка от флота, зачислен към въздушния контрол преди няколко години.

„Не, сър — отвърна полковник Бърд. — Все още не сме готови да предадем окончателния доклад, но въз основа на собствените си проучвания мога да ви кажа следното: По-твърдите закони няма да решат проблема, защото хората не планират да се ядосат и да изгубят контрол над себе си. С други думи, не можем да променим човешката природа, като я наказваме със закон, а тези инциденти са резултат от предвидимите реакции на човешки същества, подложени на голям стрес. Ако натъпчете разгорещени хора в препълнени летища и самолети, отнасяте се с тях като с животни, лъжете ги, манипулирате ги и ги прекарвате с цените, броят на инцидентите ще се увеличи по дефиниция. Господин председател, това е бомба със закъснител.“

Председателят на комисията вдигна чукчето си, за да обяви почивка преди следващия свидетел, и Джейк се отправи към контролната зала. На първото стъпало вниманието му беше привлечено от приглушения рев на един „Боинг 727“. Колко ли дълго бе чакал този екипаж, преди да получи свободна писта?

Наистина беше бомба със закъснител, помисли си Джейк, защото закъсненията и претоварванията се увеличаваха постоянно. И през останалата част от днешния ден нито един полет нямаше да се извърши навреме, но въпреки това авиокомпаниите щяха да продължат да изтикват претъпканите си самолети на пистите, където с часове да чакат свободна полоса, а същевременно да записват тези полети като „редовни“. Щяха да спрат едва когато контролната кула изрично им заповядаше да не пускат следващите самолети. Понякога нарушаваха дори това нареждане, за да освободят място. „Наказателното поле“ — както наричаха пистата за чакащи самолети — обикновено беше пълно по цял ден и авиокомпаниите знаеха точно кои полети ще закъснеят. Пътниците, разбира се, никога не го научаваха.

„Каква измама! И обвиняват нас. Винаги Федералната агенция е виновна.“

Това се случваше всеки ден с потискаща предвидимост, а днес бъркотията, с която трябваше да се справи въздушният контрол, щеше да се увеличи от бързо приближаващия фронт тежки гръмотевични бури, които в момента опустошаваха летище „Спрингфийлд“ на запад от „О’Хеър“. Когато бурята достигнеше Чикаго, всичко щеше да спре.

Джейк погледна на запад и улови отблясъка на светкавица на стотина километра разстояние. В небето на запад между черните буреносни облаци и „О’Хеър“ висеше привидно безкрайна процесия от скъп алуминий, която се спускаше към летището. Светлините за приземяване проблясваха на фона на тъмните облаци зад тях. Джейк знаеше, че пилотите се борят да се съобразят с точните скорости, зададени от измъчените мъже и жени от летищния контрол, работещи в зала без прозорци на няколко етажа под тихата контролна зала на кулата. Самолетите с размерите на сгради, които летяха с 320 км/ч, за тях бяха пикселни точки върху екраните на радарите; тези хора постоянно нареждаха промени в скоростта и се опитваха да спазват минималното разстояние, определено от закона.

— „Американ“ 75, забавете до 225. Настигате полета на „Ийгъл“ пред вас. „Юнайтед“ 326, казах задръжте на 280, сър.

Командирите, които летяха твърде бързо или намаляваха скоростта твърде късно, попадаха в ада: да кръжат по половин час, направлявани от неумолимите диспечери. Последните в крайна сметка трябваше отново да ги вмъкнат в потока от самолети, за да ги приземят, а през това време пътниците гледаха часовниците си и беснееха. На земята жегата се издигаше от нагорещените метални туловища на произведенията на „Боинг“ и „Еърбъс“, подредени заедно с по-малки реактивни и турбореактивни самолети на стигащи до хоризонта опашки за милиарди.

Джейк улови погледа на един от диспечерите си и завъртя очи в знак на споделена агония. Човекът се усмихна и кимна.

Шумът от напрегнати пилотски гласове винаги лазеше по нервите на Джейк, особено когато екипажите се изнервяха от картечните инструкции от земята.

— Добре, „Юнайтед“ 213, тук е контролна кула „О’Хеър“, виждам ви и ви казах да задържите позицията си. „Меридиън“ 118, спрете веднага и дайте път на „Ийгъл“ 72 на ваше дясно. „Луфтханза“ 12, ускорете, сър, веднага трябва да излезете от тази писта. „Делта“ 217, на тази честота ли сте?