Джон Нанс - Часовникът на Пандора

— Длъжен съм да ви предупредя, че нашите телефони не са предназначени за използване по време на полет. Ако някой държи антената близо до прозореца, може и да успее да чуе нещичко, но по-вероятно е нищо да не се получи.

— Ясно. А случайно да знаете на кого принадлежат двата телефона?

Последва ново мълчание.

— Ало… — започна Сандърс.

— При дадените обстоятелства, мисля, че мога да ви кажа имената на клиентите. Единият номер е регистриран на някой си Карл Уилхойт от Ен Би Си, Ню Йорк. Другият е на… не мога да разчета първото име… някой си Ланкастър от Манасас, Вирджиния.

— Да, записах. Хиляди благодарности.

Ръсти набра първия номер.

— Уилхойт — отговори почти веднага мъжки глас.

— Карл Уилхойт ли е?

— Бил, ти ли си? Не получи ли известието ми за часа на пристигане?

— Мистър Уилхойт, аз съм доктор Ръсти Сандърс от ЦРУ. Вие на борда на „Куантъм“-66 ли се намирате?

— Опазил ме бог! Не, аз само правя репортаж за него. Ние сме в частен самолет и се връщаме в Ню Йорк. Откъде взехте номера ми?

— Извинете за безпокойството. — Ръсти прекъсна и навъртя втория номер.

След осем позвънявания чу запис:

— Съжаляваме, набраният от вас номер не отговаря на нашия сигнал. Лицето, което търсите, ще получи съобщение, че сте се опитали да се свържете. Моля въведете кода на страната, кода на града и телефонния номер, от който се обаждате, а след като чуете сигнала, оставете и името си.

Ръсти изключи, после набра повторно същия номер.

— Остават четиринайсет минути, Ръсти! — потропа с крак Шери. — Само четиринайсет минути!

— Знам, Шери, знам.

Отново се изредиха пет, шест, седем позвънявания. Сега пак ще ми пуснат записа! — отчая се Ръсти и се приготви да затвори.

— Ало? — стресна го женски глас в слушалката.

Когато в пилотската кабина първо се разнесе странното пиюкане, Джеймс Холанд веднага съобрази, че не би трябвало да е от боинга, но за всеки случай хвърли бърз поглед върху приборите по командното табло. За разлика от него Рейчъл Шъруд познаваше звука добре, но отначало помисли, че то сигурно идва от самолета. Пиюкането спря за секунди, после започна отново. Чак тогава тя се сети и измъкна клетъчния телефон „Иридиъм“ от чантата си.

— Ало, ало? — развика се Ръсти. — Това не е запис, нали?

— Не. Кой се обажда, моля?

Той погледна в тефтерчето си.

— Мис Ланкастър?

— Моля? — попита озадачено жената. — Не, не съм мис Ланкастър. Вие Лий Ланкастър ли търсите?

Лий Ланкастър! Посланикът! Значи това беше телефонът на посланика!

— Да, да, точно него търся. С кого говоря?

— Тук е Рейчъл Шъруд, сътрудничката на посланика — отвърна тя. — Кой се обажда, моля?

— Доктор Ръсти Сандърс от ЦРУ във Вашингтон. Мис Шъруд, трябва да говоря спешно с командира на полета, а няма как да се свържа с него. Въпросът е изключително важен. Бихте ли занесли телефона в пилотската кабина? Ако връзката се разпадне, помолете командира да държи апарата близо до прозореца и да изчака да му се обадя пак.

— Разбира се, доктор Сандърс. Имате късмет. Аз всъщност съм в кабината и командирът е до мен. Един момент.

Рейчъл подаде слушалката на Холанд.

— Капитан Холанд слуша.

— Вие ли сте командирът на полета?

— Да, аз съм. Кой е на телефона?

— Аз съм от ЦРУ, доктор Ръсти Сандърс. Капитане, знам, че това, което ще ви кажа сега, ще ви прозвучи много странно, но ако не се вслушате в съвета ми и не предприемете незабавни действия, последиците ще са фатални.

— Фатални? Какво по-фатално от положението, в което вече се намираме, докторе?

— Капитане, моля ви, изслушайте ме. Известно ви е, че в Исландия бе извършена аутопсия на професор Хелмс, нали?

— Да. Известно ми е също, че според световните медии изследванията за вирус са дали положителен резултат.

— Грешите, капитане, или по-скоро медиите грешат. Разговарях с главния патолог в Исландия. Няма доказателства за активна вирусна инфекция. Професорът, изглежда, е починал от инфаркт. Действително е показал някакви симптоми, сходни с грипните, но те са съвместими и със сърдечния пристъп.

— Сериозно ли говорите?

— Напълно. Вижте, сър, това не значи, че Хелмс не е бил вирусоносител, но поне показва, че смъртта му не е причинена от вирус. А дори да е бил вирусоносител, ако инфекцията не е била в активен стадий, не би могъл да предаде заразата на пътниците в самолета. Лично аз се съмнявам, че някой от вас се е заразил.

— Съжалявам, докторе, но вече имаме болен на борда — едно момиченце с висока температура и други присъщи на грип признаци.