Джон Нанс - Часовникът на Пандора

Ръсти пресметна бързо наум.

— Не може да е германският вирус, капитане. Много е рано, за да е минал инкубационният период.

— Това е добра новина. Но вие се обадихте за друго, нещо, за което се страхувахте, че няма да ви повярвам.

— Капитане, трябва веднага да смените курса. Иначе след по-малко от тринайсет минути някакъв боен самолет ще се опита да ви свали в следващата точка от полетния ви план. Доколкото ми е известно, атаката е организирана от „Ал Акба“ — мощна терористична организация, поддържана от иранците. Засякохме едно арабско съобщение с координатите от плана ви. Изключете и транспондера си, те знаят кода.

Холанд не можеше да повярва на ушите си. Пресегна се и изключи транспондера, после закри слушалката с ръка и се обърна към Рейчъл.

— Би ли отишла да извикаш втория пилот? Той е в спалното помещение зад кабината. Първата врата вдясно, като излезеш.

Тя долови тревогата в гласа му и скочи от мястото си.

— Докторе, какво ще спечели някой, ако ни свали? — продължи Холанд. — Вече всички ни смятат за измрели.

— В самолета е Лий Ланкастър, нали?

— Да, ако имате предвид посланика.

— Капитане, от години наред всички терористични организации в Близкия изток се опитват да убият посланик Ланкастър. Не ги е грижа кой друг ще пострада покрай него, за да осъществят целта си, са готови да унищожат и вас. Намесени са и други фактори, но сега нямам време да ви ги обясня.

— Значи искате да променя курса, да заобиколя следващата точка от плана и да продължа по направлението, така ли?

Ръсти изведнъж осъзна, че от притеснение за предстоящото покушение изобщо не бе помислил за по-нататъшния път на самолета. Ако „Ал Акба“ не успее да го порази по трасето, щеше да го направи след приземяването. „Куантъм“-66 нямаше никакъв шанс да оцелее в Мавритания. Планът на Рот бе скроен перфектно — във въздуха или на земята, боингът бе сигурна мишена.

Той затвори очи и се опита да си представи Атлантическия океан в африканската му част. Имаше няколко острова на юг, но никой от тях не би приел самолета на своя земя.

— Капитане, не продължавайте към Мавритания. Ако не ви свалят сега, ще ви нацелят в пустинята.

— А какво предлагате, Сандърс? — попита Холанд с предизвикателно недоверчив тон. — Да пренебрегна инструкциите на авиокомпанията и на Белия дом, както и специално създадените за нас удобства в пустинята и… ей така да си отлетя нанякъде? Та аз дори не ви познавам! Ако е за въпрос, може самият вие да сте терорист!

— Не ви посочвам къде да отидете, нали? Само ви предупреждавам, че с вас е свършено, ако продължите по официалното направление.

Настъпи дълго и неловко мълчание. Ръсти погледна часовника си. Оставаха по-малко от десет минути.

— Капитане, моля ви, поне променете курса. Имате ли достатъчно гориво да стигнете, да речем, до Канарските острови?

— Защо трябва да ви се доверявам, Сандърс? Да не би да сте директорът на ЦРУ или някой от заместниците му? Подобни указания би следвало да дойдат от по-висока инстанция!

— Името ми е Ръсти. Моля ви, наричайте ме Ръсти.

— Тази подробност не отговаря на въпроса ми — сряза го Холанд, но независимо от това се пресегна и изключи връзката между бордовия компютър и автопилота. Натисна бутона „Избор на курс“ и самолетът плавно се наклони надясно и започна да променя курса.

— Добре, капитане, ще бъда напълно откровен с вас. Аз съм експерт по анализите, бивш служител на ФУА, и от самото начало работя по вашия проблем. Случайно открих, че в Лангли действа някаква заговорническа група. Изпратили са на „Ал Акба“ координатите на полетния ви план, очакваното време на пристигане и кода на транспондера ви! Отново ви моля, поне променете курса!

— Добре, променям го. Може пък и да не сте съвсем луд. Продължавайте нататък.

— Заговорниците се ръководят от заместник-директора на ЦРУ. Директорът лежи в болницата в безсъзнание. Въпросният заместник-директор се казва Джонатан Рот и е известен като отколешен враг на терористичните групи.

— Че кой не е?

— Да, но Рот гради репутация с уникалните си умения да громи всякакви терористи. Според мен сега се възползва от случая, за да помогне на „Ал Акба“ сама да си подпише смъртната присъда, като ви взриви и предизвика небивала международна реакция.

— А тя защо ще го прави, след като знае, че цял свят ще я осъди?

— Защото, капитане, тя пощурява, щом става дума за Ланкастър. За нея няма неприемлива цена, стига да може да го ликвидира, а Рот сега й го поднася на тепсия. Капитане, къде сте в момента?