Джон Нанс - Часовникът на Пандора

Обърна се да наругае досадника и се озова лице в лице с шефа си.

— Къде се намира „Куантъм“ сега? — попита директорът.

— Насочих го между третия и четвъртия завой по схемата за кацане — отговори диспечерът. Подразни се, че началникът му не го оставя спокойно да си гледа работата, ами го отвлича с приказки.

— Изпрати го в зоната за изчакване и помоли командира да ни се обади на честотата на тяхното управление в Маями. — Директорът му подаде хартийка, на която пишеше „124,35“. — И не излъчвай тази честота в ефира.

Дежурният се сепна, свъси вежди и погледна началника си. Усъмни се, че е чул добре.

— Много се извинявам, сър… Какво точно казахте?

Директорът въздъхна дълбоко. Задачата му не беше лека. Притеснен, че другите в стаята могат да чуят, той се наведе над диспечера и повтори инструкциите на ухо.

— Очаквам да изпълниш нарежданията ми веднага! — заповяда той, стисна зъби и остави без отговор питащия поглед на дежурния.

— Подход, тук „Куантъм“-66. Наблюдаваме пистата. Разрешете визуален заход. — Гласът на пилота прозвуча едновременно от високоговорителя и в слушалките.

Диспечерът нагласи микрофона си.

— „Куантъм“, налага се да ви изпратя в зона за изчакване. Разрешавам изчакване на радиал 200 градуса от Лондон, на 18 километра, с десни завои и 18-километрови отсечки между завоите. Поддържайте 450 метра. Ще ви помоля да се прехвърлите на честотата, която компанията ви използва за… — Обърна се към директора, който тихо му подсказа отговора. — Преминете на честотата на вашето управление в Маями, за да можем да говорим поверително.

След кратко мълчание дълбоко озадачен глас с американски акцент попита:

— Лондон, наистина ли искате да изчакаме ? Не знаете ли, че имаме пътник с тежка сърдечна криза и животът му виси на косъм?!

Диспечерът остана вкаменен. Какво можеше да каже? Та нали командирът бе съобщил за спешен случай на борда!

Директорът надяна слушалки на главата си и се включи в разговора.

— Капитане, тук подход Лондон. Разбрахте ли инструкциите за изчакване? — Гласът му беше крайно различен от този на дежурния, много по-властен.

Озадачен, Джеймс Холанд трескаво прехвърли наум всички възможни причини за подобна промяна в курса, но не успя да намери приемливо обяснение. Нали нямаше въздушен трафик по трасето им? Какво ли се е случило?

Натисна бутона на предавателя.

— Лондон, разбрахме инструкциите ви, но… дявол да го вземе, не можем да чакаме повече! Заради вас ще умре човек!

— Капитане, ако обичате, следвайте инструкциите. Колкото по-бързо се прехвърлите на посочената честота, толкова по-скоро ще получите обяснение.

Холанд погледна надясно към съседа си. По лицето на Роб също бе изписано пълно недоумение.

— Поеми управлението, Дик. Влез в определената зона за изчакване, докато прослушам тая проклета честота.

За разлика от друг път Роб прие задачата без възражение.

Холанд се разрови между документите си, откри листа с търсената честота и се включи на нея. Веднага му се обади същият авторитетен глас, представи се по име и ранг и премина към същината на проблема:

— Капитане, германското Министерство на здравеопазването е уведомило британското, че един от пътниците ви е бил заразен с особено тежък и опасен грип. Нямам повече информация, но поради опасността от зараза трябва да се върнете във Франкфурт за необходимата обработка и карантина. Вашата компания вече е уведомена, че британското правителство ви отказва кацане в Англия.

— Заради един грип ! — учуди се Холанд. — От двайсет и пет години съм пилот и за пръв път чувам подобно нещо! Под карантина се поставят отделни хора, а не цели полети! Поне да свалим човека със сърдечна криза от самолета, а после ще върнем останалите обратно, щом компанията така желае!

Чу се шум от настройване на радиопредавателя, последван от въздишка.

— Съжалявам, капитане, това решение е взето от британското правителство, на най-високо равнище, и не подлежи на обсъждане.

— Защо, по дяволите, поне не получим помощ за болния?!

Директорът отговори с нетърпящ възражение тон:

— Капитане, не ви ли е минавало през ум, че сърдечноболният и заразеният пътник може да са едно и също лице?

— Сигурен ли сте? Знаете ли името на заразения пътник?

— Ще ви кажа само, че става дума за един и същ човек, но не мога да ви съобщя името в открит ефир. Предполагам, че имате достатъчно гориво да се върнете до Франкфурт при положение, че сте заредили за трансатлантически полет?