Джон Нанс - Часовникът на Пандора

Но ето че се бе изплъзнал. Намериха колата му, взета под наем, на летище Франкфурт — явно бе решил да хване по-ранен самолет и друга авиокомпания бе приела билета му.

Цайтнер се ядосваше на себе си. Как не се сети за друго летище? Сега можеше само да информира министъра, което всъщност отдавна беше длъжен да стори. Вече нямаше никакъв шанс да запази случилото се в тайна, но не биваше да замесва и Англия. Ако там избухне голяма грипна епидемия и стотици хора умрат само защото германското правителство не е уведомило своевременно британското, ще последва невероятен дипломатически скандал, който ще съсипе и неговата кариера. Проблемът бе възникнал в Германия и германците трябваше сами да си го решат, като въведат строга карантина.

С други думи, Хелмс — жив или мъртъв — не биваше да каца в Англия.

Цайтнер въздъхна и посегна към телефона. От страх стомахът му се беше свил на ледена топка. Времето си течеше, а той не можеше да овладее положението.

Ръката му се разтрепери, докато набираше номера. Сега министърът ще трябва незабавно да уведоми англичаните.

В самолета капналата от умора стюардеса и швейцарският лекар решиха, че все още има надежда за Ърнест Хелмс. Сърдечните удари бяха слаби и неравномерни, но поне доловими. Можеше и да оцелее, но само ако го предадат на грижите на квалифициран екип, и то в следващите няколко минути.

Макар че докторът два-три пъти смени Бренда в усилията й да съживи Хелмс, тя изнесе по-голямата тежест и сега седеше на пода мръсна и разчорлена, а главата на Хелмс лежеше в скута й. Тя постави нежно ръка върху разголената му гръд и за миг притвори очи. Искаше да внуши на сърцето му да продължава да бие.

Случилото се й изглеждаше нереално и страшно. Явно, че за да окажеш спешна медицинска помощ, се изисква много повече самообладание, отколкото си представяше. Може би в крайна сметка лекарската професия не бе за нея. Слава богу, че все пак на борда имаше истински лекар.

— Боже — отвори очи тя и се взря в безжизненото лице, — дано оживее!

Старшата стюардеса Барб Ролинс позвъни по интеркома в пилотската кабина, за да съобщи последните данни за състоянието на Хелмс, и се учуди, че й отговориха и двамата пилоти. Гласовете им бяха напрегнати. Джеймс Холанд й благодари, затвори телефона и се обърна към Роб, за да продължи прекъснатия спор. Намираха се на около петдесет и пет километра от Лондон и Роб искаше първо да се отправят към Ламанша и да изхвърлят част от горивото, за да намалят теглото.

— Няма време — възпротиви се Холанд. — На борда умира човек!

Роб поклати гневно глава.

— Нима смяташ да приземиш самолет на стойност сто и шейсет милиона долара със свръхтовар, та евентуално да спасиш един пътник? Трябва да източим гориво, за да намалим теглото за кацане, както е предвидено в инструкцията.

Холанд го погледна и по червенината на лицето му и вирнатата брадичка се опита да изчисли доколко твърдо ще отстоява решението си. Приземяването със свръхтовар по принцип бе забранено, освен в спешни случаи. Само че това си беше спешен случай, а и конструкцията на самолета позволяваше подобно кацане, при положение че се извърши достатъчно плавно.

Все пак Роб имаше последната дума.

— Може да не си съгласен, Дик, но това е моето решение. Ще опра в полосата с вертикална скорост под метър и половина в секунда — съвсем прилична скорост. Нищо няма да му стане на самолета.

— Ще ни трябва разрешение за кацане със свръхтовар, което ще отнеме часове! — Гласът на Роб бе изтънял от негодувание.

Холанд се облегна назад.

— Добре, а ти какво предлагаш? — Идеята да кръжи трийсет минути, за да изхвърля гориво за десетки хиляди долара, докато на борда умира човек, му се струваше направо идиотска.

Роб подскочи като ужилен. Холанд искаше да се отърве от отговорност за негова сметка.

— Дай да се разберем, капитан Холанд — размаха длани пред лицето му той, — решенията взимаш ти, а аз само ги оценявам. Ако държиш да забиеш самолета в земята с целия свръхтовар, вместо да източиш малко гориво, твоя воля!

— Да, но не аз, а ти си се разписал за полета — припомни му Холанд лаконично.

— А ти управляваш самолета — изстреля Роб, — тъй че нямам никакво намерение да взимам решения вместо тебе!

Холанд го погледна право в очите.

— Е, тогава бъди така любезен да си мълчиш и не ми досаждай повече!

Директорът на лондонската служба за управление на полетите застана тихичко зад гърба на дежурния, който ръководеше приземяването на „Куантъм“-66. Дежурният не го забеляза — инструктираше екипажа за по-нататъшно снижение до 1500 метра и завой до 180 градуса. „Куантъм“ беше следващият самолет, който трябваше да кацне на Хийтроу. Всички останали самолети бяха пренасочени, а медицинският екип и противопожарните съоръжения вече чакаха на полосата. Принудителните кацания не бяха толкова необичайни, но при спешен медицински случай на борда всички служби обединяваха усилията си. Дежурният изцяло бе съсредоточил вниманието си в успешното приземяване на американския самолет и неочакваното потупване по рамото го накара да подскочи.