Джон Нанс - Часовникът на Пандора

Спомни си тренировките: вкарваш пет пъти въздух в устата му, изчакваш, после с резки, силни тласъци почваш да помпаш сърцето — петнайсет пъти.

Правеше го от десет минути без почивка и вече се бе изморила, въпреки всекидневната гимнастика.

Надвесен над нея, швейцарският лекар наблюдаваше усилията й, но нито веднъж не предложи да я замести. Изпитваше безсилен гняв, че не разполага с необходимите инструменти, и трескаво обмисляше други възможности. Аптечката на самолета се оказа отчайващо бедна — липсваше дори дефибрилатор, най-необходимият уред в случая.

Когато самолетът зави и започна да се спуска, мъжът на пода издаде слабо хриптене и гърбът му леко се повдигна, сякаш се опитваше да диша сам. Лекарят прилепи ухо до гърдите му и долови слаби, неритмични удари на сърцето, но те бързо утихнаха.

— Почти го бяхме спасили — каза той на Бренда.

Тя си пое дълбоко дъх и избърса с ръка челото си. Подпря плешивата глава на Хелмс на скута си и започна да диша отново в устата му. Стараеше се да не мисли от какво е болен. Изпитваше ужас от СПИН, тежък грип и от куп други заразни болести, които се предават чрез пряк контакт.

Но нали цял живот бе мечтала да стане лекар, а един бъдещ лекар първо трябва да се научи да се оправя с подобни процедури? Пътникът беше в критично състояние. Не можеше да си позволи да мисли за последствията.

Център за ръководство на въздушното движение, Лондон

Триста и петдесет километра на югозапад радарът в центъра за ръководство на въздушното движение на Лондон отбеляза, че „Куантъм“ се насочва право към Хийтроу. Дежурният съобщи на началника си и властите предприеха всички необходими мерки за принудително кацане. Осигуриха медицински екип, уведомиха митническата и емиграционната служба, свързаха се със самолета.

Помощник-инспекторът в правителствената здравна служба прие съобщението и тутакси се залови за работа. Провери часа на кацане, местонахождението на самолета и името на болния пътник. Записа информацията в служебния бележник и започна да обмисля процедурата. Американски самолет пристига неочаквано от Германия с болен пътник на борда. Предполага се, че става въпрос само за сърдечна криза, но защо да рискува? Негово задължение бе да опазва Англия от носители на заразни болести, макар че, откакто откриха тунела под Ламанша и влаковете тръгнаха през него, беше все едно да държиш под ключ вратата на съборена ограда. Но поне му гарантираше сигурна работа.

Погледна към компютъра и се поколеба дали да не свери данните с германските си колеги. Нямаше да е излишно, но надали бе уместно да използва компютъра. По телефона май си беше по-сигурно.

Позвъни в Министерството на здравеопазването във Франкфурт и за щастие попадна на служител, който говори английски. Каза му, че просто прави рутинна проверка: предполагаема сърдечна криза, човекът дори може да не е жив, когато пристигне, липсват индикации за нещо вирусно или заразно, но за всеки случай иска да провери дали нямат епикриза на пътника или някакви сигнали за инфекциозно заболяване.

— Германец ли е? — попита служителят от министерството.

— Американец. Мисля, че се е качил на самолета във Франкфурт. Казва се Ърнест Хелмс, възрастта му не се знае.

Настъпи продължително мълчание и англичанинът си помисли, че линията е прекъснала. Но германецът изведнъж се обади с коренно различен, напрегнат глас.

— Сигурен ли сте, че името му е Хелмс? Ърнест Хелмс?

— Да, преди малко ми го съобщиха от самолета. Защо?

Германецът пренебрегна въпроса.

— Дайте ми номера си, ще ви се обадя пак.

— Някакви проблеми ли има?

— Трябва да проверя нещо. Моля ви, дайте ми номера си.

Озадачен, англичанинът му продиктува телефонния си номер.

Бон, Германия

Десет минути по-късно, в невзрачния си кабинет в сградата на федералното правителство в Бон, дребният чиновник Хорст Цайтнер затвори телефона, отпусна се на стола и вторачи невиждащ поглед в украсената с дипломи стена. Не обърна внимание нито на чашата горещо кафе на бюрото, нито на младата служителка, седнала на дивана в очакване на инструкции.

Всичките му усилия да запази в тайна случилото се в Бавария бяха отишли на вятъра. Не можеше да си представи по-лошо развитие на нещата. От няколко часа уреждаше дискретното издирване на един особено опасен индивид. С риск да загуби службата си превиши правата си и помоли полицията да наблюдава главните пътища до по-големите летища. Нареди да търсят човека главно в Щутгарт, където бяха открили резервация на негово име за ранен вечерен полет до САЩ. Предприеманите спешни мерки обясни с националната сигурност. След като преградиха всички възможни изходи от Щутгарт, макар и притеснен, Цайтнер зачака, убеден, че професор Ърнест Хелмс няма как да им се изплъзне.