Джон Нанс: Часовникът на Пандора

— Май много-много не ги обичаш — каза тя.

— Повечето са разбрани хора, но някои твърде бързо се самозабравят и почват да философстват. Опияняват се от властта си и вместо да обучават, гледат само да критикуват. И колкото по-млади са, толкова повече се надуват.

Роб напълно отговаряше на описанието. Холанд влезе в асансьора и с кисела усмивка установи, че ще пристигне две минути по-рано.

Дик Роб го пресрещна на излизане от асансьора, погледна многозначително часовника си и попита дали ще излетят по разписание.

— Доколкото знам, да — отвърна Холанд и в същия миг разбра, че се е хванал на въдицата.

— Грешиш, има закъснение! — победоносно обяви Роб. — За всеки случай говорих с управата преди половин час. Предполагах, че и ти вече си проверил, но с изненада научих, че въобще не си се обаждал.

Трябвало да се подмени някакъв повреден вентил и затова самолетът за Ню Йорк щял да излети с 30 минути закъснение — в 16:30 ч — с 245 пътници на борда.

Навън се сипеше пухкав сняг и през прозорците на влака се откриваше красива зимна гледка, но Роб не й обърна никакво внимание. По целия път до Франкфурт си придаваше важност и поучаваше Холанд, че едно от задълженията му като командир е да поддържа постоянна връзка с ръководството, когато самолетът е на чуждо летище. Холанд слушаше, кимаше възпитано и се опитваше да сдържа гнева си, но устните му посиняха от усилието. Това не убягна от погледа на Роб и като наближиха летището, той въздъхна снизходително — за него Холанд беше вече бита карта.

Холанд пък го смяташе за нафукано копеле.

На летището се разделиха: Роб отиде да извърши обичайните проверки, а той се отправи към изхода. Мина през терминала, сляп и глух за оживлението наоколо, погълнат от мрачни мисли за резултатите от изследванията. Винаги бе завиждал на малцината пилоти, които умееха да забравят личните си проблеми по време на полет, но той самият така и не успя да постигне подобно самообладание. Откакто Сандра го напусна и срина разклатения им брак из основи, някаква болезнена вътрешна пустота се загнезди в него като постоянен спътник. Как ли ще понесе сега и новите тревоги?

Стигна изход 34 и през прозорците съзря внушителния силует на боинга. Крилете бяха затрупани със сняг, но почистващите съоръжения чакаха наблизо. Спомни си за катастрофата на „Еър Флорида“ във Вашингтон през 1982 г. — самолетът не бил отскрежен преди полета. Трябваше да провери дали Роб е проконтролирал премахването на обледяването.

Намери свободна телефонна кабина и започна да звъни на AT & T.

На няколко метра от портала Рейчъл Шъруд отметна дългите си кестеняви коси и изведнъж се усети, че е зяпнала непознатия така, както някои мъже зяпаха нея. Непристойно поведение за сътрудничка на Лий Ланкастър, посланик на САЩ в няколко държави. Оправи дискретно полата си и отново огледа залата, леко раздразнена от закъснението на шефа си — вече десет минути стоеше права на убийствено високите си токчета и се мъчеше да го открие сред празнично настроената тълпа. Тогава забеляза едрия американски пилот до телефонните автомати. Облегнал ръка на преградката между кабините, той нервно барабанеше с пръсти по опушеното стъкло — личеше си, че нещо го измъчва. По четирите нашивки на раменете му позна, че е капитан. Не я забеляза — май не забелязваше нищо в момента. Пленена от тъмносините му очи, тя се шмугна скришом в една от отсрещните кабини, за да го разгледа по-отблизо. Внезапното вълнение, което я обзе, предизвика смут в душата й. Никога преди не бе правила подобно нещо.

Просто умирам от скука , намери си оправдание тя и продължи да го гледа настойчиво.

Беше висок поне метър и деветдесет, с гладко избръснато лице, гъсти вежди, натежали клепачи и четвъртита челюст, а тъмнокафявата му коса бе прошарена на места. Погледът й се задържа върху широките му плещи, сетне се премести на гърдите му — имаше чудесна физика. Но очевидно нещо го тревожеше. Внезапно й се прииска да отиде да го утеши, без да подозира, че Джеймс Холанд цял живот бе събуждал подобни желания у жените.

Капитанът изпъна великолепните си рамене, затвори телефона и въздъхна с облекчение. Дълбоката бръчка мигновено изчезна от челото му. Проведеният разговор като че ли бе разрешил проблемите му. Дори се усмихна, докато си слагаше шапката със златен ширит.

Когато мина край нея, Рейчъл извърна глава с надеждата, че не е забелязал как го зяпа, но после се осмели да го погледне отново. Усети лек дъх на одеколон и приятният горски мирис доразпали въображението й. Дано се окаже командир на нейния самолет!