Джон Нанс - Часовникът на Пандора

— Изчакайте малко, докторе. Ще се върна веднага.

Ръсти с усилие се задържа на стола. Имаше нужда да се движи, да ходи напред-назад, за да мисли по-добре. Огледа бюрото на Рот и край отворения портативен компютър забеляза няколко листа хартия, скачени с телбод. Познатият формат привлече вниманието му. Той се вторачи в тях и с изненада откри, че съдържат международен полетен план с начална точка Кефлавик, Исландия. Какво търсеше полетният план на „Куантъм“-66 на бюрото на Рот? Та това си беше работа на военната и гражданската авиация! От къде на къде ще интересува и ЦРУ?

Естествено! Агенцията трябва да следи за евентуални политически заплахи по пътя!

Пресегна се и завъртя плана към себе си. Маршрутът от близо пет хиляди и петстотин километра минаваше почти изцяло над Атлантическия океан. С очите на опитен летец Ръсти потърси крайните координати: полетът пресичаше африканската брегова линия на около двеста и седемдесет километра източно от Канарските острови, продължаваше над мароканското селище Тан-Тан и завършваше в Мавритания. В радиус от двеста и петдесет километра от пистата нямаше и следа от човешка цивилизация. С изключение на мароканците, които разполагаха с незначителна военна мощ, всички военни сили от арабския свят трябваше да изминат огромно разстояние за много кратко време, за да представляват някаква заплаха за самолета. Освен това крайната точка на полета не беше известна на широката общественост.

Ръсти чу стъпки в коридора и бързо върна листовете в първоначалното им положение. Джонатан Рот влезе в кабинета и се отпусна тежко на стола.

— Извинявайте, докторе, но съобщенията валят едно след друго.

Рот забеляза светещия екран на компютъра, чукна няколко клавиша, за да съхрани информацията, и го изключи.

— И така, докторе — забарабани с пръсти по облегалката на стола той, — докъде бяхте стигнали?

— Питах какво ще правим, ако при аутопсията не се открият никакви признаци за инфекция на белите дробове, сърцето и кръвта? Това ще докаже, че професор Хелмс не е страдал от вирусно заболяване, но не е гаранция, че не е бил вирусоносител.

— И няма да отхвърли възможността да е предал заразата на останалите, нали?

— Не, сър — въздъхна Ръсти. — Не бих могъл категорично да твърдя подобно нещо.

— В такъв случай, докторе, кое всъщност ви тревожи?

— Тревожи ме какво ще правим, ако не открием посочените признаци. Надявам се, не смятате да разстреляме всички в самолета. Те или ще се разболеят, или не.

— Струва ми се, докторе, че току-що сам си отговорихте на въпроса.

Ръсти го погледна озадачено.

— С други думи, господин директор, ако правилно съм ви разбрал, действията ни няма да се повлияят ни най-малко от изхода на аутопсията, тъй като не можем да получим бързи резултати, които да изключат напълно наличието на вируса?

— Точно така, докторе. Аз, естествено, бих желал да узная веднага заключенията на медицинския екип, но те няма да се отразят на приетия план. Ако никой не се разболее, ще се разотидат по домовете си. Но ако някой се разболее, тогава, както сам казахте, всички ще умрат. Тъй или иначе, каквото има да става, то поне ще стане на безопасно място и за потърпевшите ще се погрижат квалифицирани специалисти.

Ръсти беше вече на вратата, когато Рот го повика обратно. Заместник-директорът бе свалил очилата си и ги забърсваше с кърпичка — явно имаше нужда от време, за да намери най-точните думи.

— Докторе, ще ви помоля да ми отговорите честно на следния въпрос: след като разполагаме с такива сериозни факти като заболяването и смъртта на учения в Бавария, контакта му с Хелмс, заболяването и смъртта на професора четирийсет и осем часа по-късно — точно колкото е установеният инкубационен период — все още ли имате някакви основателни съмнения? Или просто ви се иска да запазите искрица надежда и дори да отречете неизбежната трагедия?

Ръсти се изненада от тона му. Рот не позираше както обикновено, а наистина се интересуваше от отговора. Върна се и седна в плюшеното кресло, наведе се напред и погледна замислено Рот в очите.

— Ще бъда напълно откровен с вас, сър. Все още имам известни съмнения и те не са продиктувани от чувствата ми.

— Бихте ли пояснили?

— Трябва да разберем дали когато се е качил на самолета, професор Хелмс е показал някакви симптоми, нетипични за сърдечен пристъп. Ако е така, положението наистина е безнадеждно. Но ако симптомите му са обясними с инфаркта, имаме сериозно основание да вярваме, че може да не е бил болен или заразен за останалите. Въпреки щателните проучвания не открих нито един вирус, който да предизвиква само класическите симптоми на инфаркт. Този може и да е изключение, разбира се, но все пак не бива да правим прибързани изводи.