Джон Нанс - Часовникът на Пандора

— „Куантъм“-66, ако се опитате да кацнете на холандска земя или да останете в холандското въздушно пространство без разрешение, ще последват строги санкции, а при необходимост ще прибегнем и до употребата на оръжие. След току-що направеното от вас изявление сме принудени да потърсим помощ от военните. Щом няма технически пречки самолетът да остане във въздуха, длъжни сте да изпълните нарежданията ни. Междувременно ще гледаме да уредим въпроса във възможно най-кратък срок.

Роб се смъкна в стола си и Холанд пое разговора.

— Контрола, „Куантъм“-66 изпълнява инструкциите — каза той със спокоен и авторитетен глас. — Завиваме наляво до курс 270 и преминаваме в набор до ешелон 240. Очакваме указанията за зоната. Няма нужда да викате военните. Бихте ли проверили дали можем да поемем курс към Брюксел или Копенхаген, а ако не — към Осло или Стокхолм?

— Ще проверим. Повярвайте ни, споделяме тревогата ви, но разбрахме, че на самолета има зараза, а не сме подготвени за подобни ситуации.

— Контрола, ще ви кажа само едно, нужна ни е вашата помощ. — Холанд увеличи режима на двигателите, включи автопилота и автомата за двигателите, и се обърна към Роб. — Дик, свържи се с компанията по сателита и виж дали са намерили някакво решение на въпроса. Дори болният да се оправи, скоро ще трябва да се приземим. Горивото няма да ни стигне до Ню Йорк.

В този момент интеркомът иззвъня. Роб се обади, изслуша стюардесата, измънка нещо и затвори. Загледа се през прозорчето и накрая каза с равен, безизразен глас:

— Старшата каза да ти съобщя, че вече няма спешен случай. Болният е починал.

На борда на Полет 66

Петък, 22 декември, 19:10 ч (1810 Z)

„Куантъм“-66 поддържаше 10 000 метра в зоната за изчакване над Северно море, когато Холанд успя да се свърже с управата на компанията в Далас. Докато той молеше разни диспечери и администратори за помощ и указания, боингът описваше едни и същи кръгове в небето: 25 километра на север, 180 градуса наляво, 25 километра на юг, после пак завой наляво и така до безкрай. Траекторията бе програмирана в компютъра, така че огромната машина с тегло над 350 тона можеше да си кръжи, докато холандците разрешат кацане в Амстердам или докато им свърши горивото. Небето поне не отказваше да ги приюти, помисли си Холанд с горчива усмивка.

Дик Роб сумтеше гневно. Ядосваше се, че ги мотаят толкова дълго. Ядосваше се и на Холанд, задето така хрисимо преговаря с компанията. Ядосваше се, но си мълчеше и не поемаше инициативата. Очите му шареха между инструментите, лицето на Джеймс и бледите облаци в тъмното небе.

Верни служители успяха да открият вицепрезидента на „Куантъм“ на ранчото му в Тексас. Прекъснаха почивката му, качиха го на хеликоптер и го замъкнаха към главния офис на компанията във Форт Уърт. От хеликоптера той разговаряше едновременно със самолета и с директора на отдел „Полети“ във фирмата. Звучеше не по-малко объркан от диспечерите на летище Форт Уърт, които не искаха да взимат никакви решения без него.

— Капитане, холандците ви карат да кръжите, така ли? — попита за трети път.

Холанд отново издекламира фактите. Да, карат ги да кръжат. Дават им надежда, че може да получат разрешение за кацане. Предполага се, че починалият пътник е бил заразен с опасен вирус. А най-важното е да намерят място за кацане. Още няколко часа на тази височина, и положението ще стане критично.

— Ами… — запелтечи високоплатеният ръководител, — някой свърза ли се с Държавния департамент?

Холанд чу неясно мънкане от Далас — директорът на отдел „Полети“ си признаваше, че не знае на кого да се обади.

— Говорихме с Федералното управление на авиацията, съобщихме в централата им.

— И какво? — попита вицепрезидентът.

— Казаха да чакаме. Останах с впечатлението, че събират екип във Вашингтон.

— А преговарят ли с холандските власти?

Директорът въздъхна.

— Май и те не са наясно на кого да се обадят. Просто не е предвидена процедура за подобни случаи. А холандските авиационни власти само повториха, че трябва да чакаме, и потвърдиха, че отказът е по заповед на тяхното правителство.

Вицепрезидентът знаеше, че следва да изрази становище. Така бе изградил организацията, че подчинените му да не смеят да предприемат нищо без личното му одобрение. Сега очакваха от него да намери изход.

— Добре, помолете ФУА да се свърже с Държавния департамент и после да ми се обади.

— А ние какво да правим в това време? — прекъсна го Холанд.