Всъщност още в Де Мойн бе осъзнал, че реакциите й не са нормални. Инстинктивно усещаше, че й е нужна професионална помощ, но вкъщи странното й поведение все някак се търпеше.
Във Франкфурт той тихичко се измъкна от хотела, позвъни на един психиатър в Де Мойн и назначи преглед за следващата седмица. Докторът го изслуша внимателно и го предупреди, че не изключва възможността да се наложи хоспитализация.
Лиза най-сетне престана да гука на бебето, избърса сълзите от очите си и поиска да говори отново с Джейсън. Кийт Ериксън подпря брадичката си с ръка и се опита да не мисли за бързината, с която сателитният телефон гълта доларите му.
Но вече си знаеше урока и нямаше да я прекъсва.
Холандски център за ръководство на въздушното движение, Амстердам
Вестта пристигна в Амстердам с обикновен телекс, последван от телефонно обаждане от Франкфурт. Озадачен, дежурният, отговарящ за полет 66, включи веднага микрофона. Нямаше време за размисъл. „Куантъм“-66 се намираше на 10 000 метра над холандския град Тилбург и на около 90 километра от германската граница.
— „Куантъм“-66, тук контрола Амстердам. Уведомяваме ви, че управлението във Франкфурт току-що отмени разрешението за влизане в германското въздушно пространство. Трябва да ви пренасочим в друго направление. Какво бихте желали?
Думите изтрещяха в пилотската кабина, сякаш вътре избухна ръчна граната.
— Как така отменят разрешението? — попита Роб с недоумение. — Първо англичаните, а сега и германците! Нали именно германците забъркаха цялата каша?! — Веднага натисна бутона на предавателя. — Контрола, „Куантъм“-66 лети към Франкфурт по изрични указания на германското правителство. Имаме спешен случай на борда.
Отговорът последва със смущаваща бързина.
— „Куантъм“-66, съгласно полученото съобщение ви е наложена забрана да влизате в германското въздушно пространство. Ако не поискате друго направление, ще трябва да останете в зоната за изчакване.
Джеймс Холанд даде знак на Роб да мълчи и трескаво заобмисля съществуващите възможности. Дали от Главното управление на „Куантъм“ не са променили първоначалния план, а после да са забравили да им съобщят? Може би диспечерът е определил друго направление и е информирал Франкфурт, но е пропуснал дребната подробност да уведоми екипажа.
Ала думата „забрана“ продължаваше да кънти в ушите му. Нямаше да използват точно нея, ако ставаше въпрос за обикновена промяна.
Усети, че настръхва. Изведнъж му се прииска да кацне където и да е, при това възможно най-скоро, както заради болния пътник, така и заради самия себе си. Тревогата му нарасна: времето си течеше, трябваше да действа светкавично.
— Контрола, насочете ни за кацане на летище Шипхол, Амстердам.
— Разбрано — отвърна дежурният с облекчение. — Завийте наляво до 290 градуса, снижете и поддържайте 1800 метра. Поставете на транспондера код 3457.
Роб повтори указанията, а Холанд изключи автопилота, плавно наклони огромната машина наляво и премина в снижение с отнети двигатели до малък газ.
Виж, на холандците може да се разчита за помощ , мислеше си Холанд. Защо не се обърнах към тях от самото начало? Те никога не биха върнали граждански полет, изпаднал в тежка кризисна ситуация.
Амстердам
Петък, 22 декември, 18:40 ч (1740 Z)
Директорът на управление „Летища“ в холандското Министерство на транспорта се отпусна на стола, усили звука на телевизора с дистанционното управление и отпи от чашата топло кафе. Цял ден бе очаквал този момент — особено кафето. Сред най-големите скъпоценности в шкафчето му бяха малката мелачка, френската кафеварка и, разбира се, внушително количество кафе на зърна, внос от САЩ, което внасяше лек американски привкус в европейския следобеден ритуал. Виж, телевизионните новини следеше с чисто американска страст — Си Ен Ен беше връзката му със света и му помагаше да бъде в течение на всички по-важни събития, затова и не смяташе служебния цветен телевизор, свързан с кабелната мрежа, за лукс.
Някакъв самолет, който се появяваше и изчезваше на екрана, събуди любопитството му. Поредната катастрофа може би? Още нищо не бяха съобщили.
В горния десен ъгъл на екрана отново се появи снимката на боинга. Водещият се изкашля и започна:
Току-що ни информираха, че самолет „Боинг 747“ на американската авиокомпания „Куантъм“, е получил отказ да кацне на летище Хийтроу в Лондон и нареждане незабавно да напусне въздушното пространство на Великобритания. Разполагаме със запис на разговора между пилота на самолета и служител от „Въздушен контрол“ в Лондон. Командирът на полета съобщава, че на борда има пътник с остра сърдечна криза, а от летището отговарят, че британското правителство няма да позволи на самолета да се приземи. От същия запис става ясно, че в самолета има пътник, болен от особено опасен грип, и властите са разтревожени, че…
Читать дальше