Филип Шелби - Разплата

Лапиър се огледа предпазливо — наоколо нямаше други полицаи, освен тях двамата.

— Онзи тип ми създаде такива ядове, че не искам дори да говоря за него!

— Така ли?

— Каза, че бил куриер от полицейската лаборатория. Имаше пропуск за Управлението и всичко останало. Така че нашият Бърнс сам му тикна в ръцете вещественото доказателство. Само че този тип се оказа мошеник. В лабораторията нищо не знаеха за него! Грабна касетата и духна! Ей така!

— Зная само, че майор Смит — моят пряк командир — ми беше споменала, че се обадили на вашите хора да й изпратят някакво вещественото доказателство по случая Дън, но така и не го получила.

Лапиър изсумтя недоволно.

— Не се учудвам. Бърнс имаше доста разправии онзи ден. Изписа поне двадесет страници.

Рейчъл се приближи към бюрото и понижи глас:

— Нали ти си говорил с онзи тип, който се е престорил на куриер? Не си ли спомняш как изглеждаше?

Лицето на Лапиър остана замислено. Рейчъл знаеше, че беше престъпила в забранена територия. Но нали досега беше разговарял любезно, дори приятелски с нея?

— Майор Смит и аз се заехме с търсенето на онази касета. На нея беше записано всичко по време на операцията в склада. Но когато се обадихме на вашите началници, оказа се, че касетата е изчезнала. А само няколко дни по-късно майор Смит беше убита. — Рейчъл погледна сержанта право в очите. — Но аз продължавам да търся онзи загадъчен куриер. Може ли да си спомниш още нещо за него? Каквото и да е, дори и най-незначителната подробност…

Лапиър се замисли. На Рейчъл й се стори, че изтече страшно много време.

— Какво искаш да узнаеш за него? — най-после попита той.

Рейчъл разбра, че Лапиър е прекалено интелигентен, за да се опитва да го разиграва.

— Но ако си остане само между нас двамата. Мога ли да разчитам на думата ти?

— Да.

— Работя по нова версия, според която има връзка между онзи куриер и убийството на майор Моли Смит. Струва ми се, че крадецът на касетата и убиецът са едно и също лице.

Очите на Лапиър се разшириха от изненада. Но в следващата секунда някъде от дъното на коридора отекна силният глас на капитан Бърнс.

— Ако Бърнс започне да те разпитва за онази проклета касета, непременно ще стигне и до външността на куриера. Затова аз бързам да го изпреваря. Моля те, опитай се да си припомниш как изглеждаше.

В този миг вратата зад бюрото се отвори с трясък. Оттам се появи капитан Бърнс, със запечатан плик в ръка. Той връчи плика на Рейчъл.

— Ето ти досието. Знаеш къде е изходът, нали? — Той посочи с ръка към вратата и зачака тя да напусне сградата.

— Командире…

— Преди малко ви търсиха. Стори ми се, че е от „О’Мейли“.

Рейчъл видя колебанието по лицето на Бърнс. Капитанът се обърна и изчезна зад вратата, през която се бе появил.

— „О’Мейли“ е името на един от баровете в града. Бърнс се занася по една от келнерките, казва се Кели. — Той й намигна лукаво. — Но жена му не знае. Засега.

Лапиър затършува сред папките върху бюрото. Най-после измъкна едно листче, прегънато на четири.

— Това е скицата на куриера, която надрасках за капитан Бърнс. Колкото повече размишлявам, толкова повече се убеждавам, че онзи тип е бил дегизиран. И то майсторски. Но може би тази драсканица ще ви помогне. Зависи какво търсите.

Рейчъл пое листчето от ръката на Лапиър и веднага го скри в джоба си.

— Благодаря.

— Има още нещо. Бърнс се опита да го потули, но тук нищо не може да остана скрито-покрито. Преди ден или два, не помня точно, един от шефовете така го наруга по телефона, че той едва не подмокри гащите.

Когато се върна в кабинета си, капитан Бърнс веднага посегна към телефона, но не позвъни на русокосата келнерка Кели от „О’Мейли“. Първото му обаждане беше до микробуса, снабден с апаратура за подслушване, паркиран на Ийст Файет.

— Обектът след малко ще напусне сградата. Бъди готов.

— Ние сме готови.

Вътре в микробуса, с удобни столове и модерна климатична инсталация, трима детективи не сваляха бинокли от очите си. Те бързо фокусираха Рейчъл на отсрещния тротоар — почти веднага след като напусна сградата. Видеоапаратурата също беше включена на запис.

— Засякохме я. Току-що зави надолу по Сейнт Пол.

— Знаете какво да правите — нареди Бърнс по радиоканала за връзка. — Не я изпускайте от поглед. Онези по тротоара да я следват по-отблизо.

Един от отряда за проследяване извади малка снимка и сравни жената на нея в тъмносин делови костюм с обекта на тротоара.