Филип Шелби - Разплата

Рейчъл се прибра в стаята си в мотел номер 6 и легна. Трябваше да събере сили, да се изолира поне за малко от драматичните събитията, които се редуваха с бясно темпо. Младата жена още не можеше да повярва, че този хаос беше предизвикан от едно на пръв поглед незначително събитие — от решението й да сподели с Моли последните думи на умиращия сержант Дън, проснат на бетонния под в онзи окървавен склад. Именно това разкритие беше принудило Моли незабавно да смени укритията на Коупланд и Ъндъруд и да замине за Лос Анджелис с Рейчъл. А после… после тя се бе върнала във Вашингтон, за да попадне в лапите на убиеца.

Всъщност, Моли се бе върнала, за да провери отново досието на сержант Дън. Според майор Джесъп и Щаба на Военната прокуратура във Форт Белвоар, този Дън бил с чисто минало, но след като Рейчъл й съобщи какво й беше изповядал преди да издъхне, Моли се съмняваше в тези твърдения. За съжаление, смъртта осуети намерението й да довърши проверката.

Все още излегната на леглото в ъгъла на скромно обзаведената мотелска стая, измъчвана от неспирния тътен на камионите по магистралата, каращ прозорците да звънтят през всеки две минути, Рейчъл за сетен път си повтори, че няма право да остави незавършено делото на Моли. Но досието на сержант Дън се пазеше в архивите във Форт Белвоар, а за нея сградата на прокуратурата вече се бе превърнала в недостъпна крепост. Това беше още една причина да копнее да потегли направо за Атланта. Но защо не спираше слабият, вътрешен гласец упорито да й нашепва, че нещо много съществено се е изплъзнало от вниманието й. Защо я гризеше съмнението, че ако се втурне към Атланта по следите на Коупланд, ще провали замисъла на Моли.

Успя да открие отговора на тази загадка едва на следващата сутрин, след като беше спала няколко часа. Докато стоеше под душа, мислите й се рееха свободно, безцелно дори, но в един миг — абсолютно изненадващо — тя се озова мислено отново на покрива на онзи склад в Балтимор. Сякаш отново, залегнала до ръба на накъдрената ламарина на покрива, Рейчъл за пръв път в живота си зърна — през отворения прозорец на кабината — силуета на сержант Дън, подкарал тежкия камион към отсрещния склад…

„Кой беше залегнал тогава до нея на онзи покрив? Командирът на специалния отряд за бързо реагиране — капитан Бърнс.“

Същият този Бърнс, на когото майор Джесъп беше изпратил досието на сержант Дън. Следователно, досието още се намираше в бюрото на Бърнс.

Рейчъл инстинктивно стисна изстудената алуминиева кутийка, отпи още веднъж от нея, но тутакси я захвърли в най-близкия контейнер за отпадъци.

Не можеше да знае със сигурност дали Бърнс още държи при себе си досието на Дън, но все пак имаше някакъв шанс. Бяха изминали само три дни, откакто той беше получил досието, изпратено му от Джесъп. Ако Джесъп не е поискал Бърнс да му го върне веднага — в което Рейчъл се съмняваше — то папката още би трябвало да се търкаля някъде из чекмеджетата в бюрото на командира на специалния отряд.

Рейчъл излезе от мотела и побърза да се смеси с тълпата по улицата. Веднага след първия завой младата жена ускори крачки. Скоро стигна до сградата на полицията и веднага се насочи към главния вход.

Но сега най-голямата трудност пред нея не беше свързана с въпроса къде Бърнс е прибрал проклетото досие. Не, оказа се, че опасността я дебнеше още на входа на сградата. Докато изчакваше реда си да премине през металдетектора след кабината на дежурния, Рейчъл внезапно осъзна, че Военната прокуратура е вдигнала тревога и сега я издирват всички полицаи в източните щати. Формално, тя се бе оказала в положението на офицер в самоотлъчка през последните четиридесет и осем часа. Но дали заповедта за задържането й е стигнала до Балтимор? Началниците й от Форт Белвоар вероятно са вдигнали под тревога щатската полиция, а може би дори са сигнализирали на федерално ниво. Но може пък командирът на местния отряд за бързо реагиране да не е бил уведомен?

Дойде и нейният ред да бъде проверена от детектора. Беше с униформата си, а по нея имаше достатъчно метал, за да се задейства детекторът. Дежурният взе служебната й карта и машинално вдигна ръка — това беше знак да премине през активната зона. Той се вторачи в снимката й, после вдигна поглед към лицето, преди да доближи ръчния скенер към тялото.

— Изглежда, всичко е наред — равнодушно промърмори той и й върна картата.

Помещението в дъното на коридора беше преградено със скелето на строителите, върху което още си стоеше изцапаният брезент, който бе видяла миналия път. Това напомни на Рейчъл за първото й появяване в щаба на балтиморския отряд за бързо реагиране. Забеляза една промяна — строителите бяха монтирали нова врата, още небоядисана. Миниатюрната клавиатура на стената до нея издаваше, че тук е преместен главният вход към новата пристройка.