Филип Шелби - Разплата

Ако не беше толкова уморена, може би щеше да забележи мъжа, който мълчаливо се нареди на опашката на няколко крачки зад нея. Ако Рейчъл беше наблизо, сигурно щеше да го познае, ако не беше изтрила образа му от паметта си. Но Инженера много добре знаеше, че нищо не го заплашва. Поне не и в този момент. Беше видял как Рейчъл се качва на автобуса. Сега Моли беше съвсем сама.

Инженера всъщност не беше изгубил следите на Моли Смит. Нейните информатори бяха постъпили твърде аматьорски, като бяха издали местонахождението й.

Предположи, че след като е узнала за изчезването на касетата със записа, Моли Смит ще се отправи към Управлението на Отряда за бързо реагиране в Балтимор. Следователно, тъкмо там трябваше да я причака. Но въпреки това, Инженера реши да следва Моли и Рейчъл до Александрия, а после да проследи таксито, отвеждащо Моли обратно към Форт Белвоар — съвсем лесна задача за професионалист като него. Просто ще следи неотстъпно всяка крачка на Моли Смит и тя сама ще го отведе до адресите, където се укриват нейните информатори. По-късно ще състави оптимален план за елиминирането им.

Но и на този план не бе съдено да се осъществи, защото Моли се отправи към летището, без да спира някъде по пътя. Което можеше да означава само едно — или нейните информатори се укриват някъде наблизо, или…

Да, тук нещо не беше наред. Инженера го усети веднага щом зърна изражението на Моли в залата за заминаващи пътници на „Нешънъл“. Логично беше нейните информатори да бъдат нащрек, разтревожени, панически озъртащи се, очакващи час по-скоро да се измъкнат от града. Редно беше също да пристигнат на летището сами, без охрана. Резервациите им би трябвало да са уредени предварително и да са снабдени с всичко необходимо за евакуирането им — билети, пари, резервни паспорти и така нататък. Най-накрая Инженера осъзна грешката си — при тези обстоятелства Моли в никакъв случай нямаше да се приближи към своите информатори, за да не ги издаде. По-скоро ще се нагърби с ролята на мишена, чието единствено предназначение ще бъде да отвлича вниманието на евентуалните преследвачи.

Инженера се отказа от намерението си да търси информаторите — щеше да бъде прекалено наивно, тъй като наоколо гъмжеше от стотици пътници и изпращачи. Освен това не разполагаше нито с описанията им, нито дори с приблизителни характеристики. Така че нямаше друг изход, освен да продължи да наблюдава майор Моли Смит.

Точно това направи и не след дълго усилията му се увенчаха с успех — той забеляза сред тълпата Рейчъл Колинс, младши военния следовател втора степен. Инженера веднага я позна и мълчаливо одобри предпазливостта на младата жена — тя се държеше на безопасна дистанция от Моли Смит. Веднага изостави наблюдението на Моли и се зае изцяло със следенето на Рейчъл — с надеждата, че по-младата и по-неопитна служителка ще издаде с нещо намеренията на Моли Смит. Ала Рейчъл с нищо не подсказа какво е замислила майор Смит — просто се отдалечи по коридора към терминала и след по-малко от две минути вече беше заела мястото си в салона на самолета.

Но на него му беше достатъчен фактът, че в същия самолет пътуваше и Моли Смит. Той изчака търпеливо отделянето на внушителното туловище от подвижния ръкав и изтеглянето на самолета към стартова позиция на пистата. Избра точно този момент да се втурне към стюардесата, която броеше бордните карти на пасажерите. Постара се да изглежда сериозен и искрено разтревожен. Обясни й задъхано, че е забравил да изпрати някакво много важно съобщение на сестра си, госпожица Моли Смит, на която вчера спешно се наложило да замине и нямала време да му се обади. След секунди стюардесата вече му обясняваше делово, че госпожица Смит ще лети през Атланта до Финикс с полет 1066, след което ще продължи към Лос Анджелис, но вече с полет номер 1410.

Инженера й благодари сърдечно и побърза да напусне терминала. Насочи се към офисите на компаниите за чартърни полети. След тридесет минути той вече беше на борда на „Гълфстрийм III“ — самолет, доста по-малък от боинга на Моли, но с мощни реактивни двигатели. Представителят на компанията, а след него и пилотът на самолета, които го взеха за важна клечка от някое холивудско студио, се заклеха, че преди полунощ ще бъдат в Лос Анджелис.

Веднага след излитането, зарадван и изпълнен с благодарност, Инженера им кимна сърдечно, след което се подкрепи с чаша бренди и побърза да затвори очи.

Сънят му се отрази добре. Сега, отпочинал и напълно спокоен, Инженера се връщаше във Вашингтон, в салона за първа класа. Убиваше времето с четене на „Майстора и Маргарита“ от Булгаков. Но все още не му даваше покой въпросът какъв маршрут ще избере Моли Смит на връщане.