Филип Шелби - Разплата

— Тук е пълно с безинтересни дреболии — изрече той, докато ровеше в чантата й. — Освен това.

Измъкна отвътре синя метална кутийка и я разклати така, че Моли чу как вътре хапчетата издрънчаха. С другата си ръка непознатият размаха някаква кафява папка. Моли не успя веднага да се досети, че в такива папки се съхраняваха медицинските картони на всички членове на Военната прокуратура.

— Според данните от последните ти прегледи, някъде преди една година, тогава ти въобще не си се нуждаела от лекарства. Какво се промени оттогава, Моли?

— Мигрена… — едва чуто прошепна тя.

— Аха… Истинска напаст, признавам. И докторът ти предписа кафергот?

— Не. Имитрекс.

Инженера се замисли.

— Да-а. Разбирам, че сега не си в настроение за разговор.

Моли с тревога проследи движенията на ръката му. Той изсипа съдържанието на кутийката в дланта си. Нямаше съмнение, че вече е проверил какви са тези хапчета. Липсваше името на производителя — беше нанесен само фармацевтичният сериен номер. Ако той е имал време да извърши проверка, сигурно е разбрал, че го бе излъгала.

Мъжът, който се представи с името Джим, остави кутийката с хапчетата върху санитарния поднос и пъхна ръце в джобовете на панталоните си.

— Е, Моли, какво ще кажеш да започваме? Зная за Дън. Зная и за информаторите. Зная дори и за младшия военен следовател Рейчъл Колинс. Дън вече е мъртъв и това е добре. Но това, което не е добре, е, че информаторите все още са живи. Трябва да ми помогнеш да го уредя. Не е зле да започнем с имената им и с адресите на убежищата им.

— Ти ли уби Норт? Дън ли беше твоят агент?

Инженера въздъхна уморено.

— Съжалявам. Трябваше да те предупредя още в началото. Налага се да проведем еднопосочен разговор, както му казват специалистите по комуникации. Или казано по-просто, въпросите ще задавам само аз. За теб остават отговорите.

— След което ще ме ликвидираш!

— Не е задължително. Нали не си видяла лицето ми. Не знаеш нищо за мен. Естествено, ще бъда принуден да те задържа тук, докато приключа нещата. И ако сега се опиташ да ме излъжеш, ще се върна и ще бъдем принудени двамата с теб да започнем всичко отначало…

— Къде се намираме? — прекъсна го Моли.

— Ако се надигнеш, макар и малко, ще успееш да се огледаш и да разбереш къде си попаднала. Моля, нали си мой гост.

Моли притвори очи. Искаше й се да престане тази непоносима болка в челюстта, причинена от удара му. Надигна се с усилие, доколкото й позволяваше въжето, пристегнато около китките й.

Джим се отмести и тя видя зад гърба му висока стена, облицована с бял мрамор. По цялата й дължина бяха опънати лавици с подредени върху тях бутилки вино. Стори й се, че бяха стотици. Но прекаленото напрягане на мускулите я измори и тя се отпусна безпомощно.

— Не е зле за първи опит — похвали я Инженера. — Но ако искаш да постигнеш нещо, трябва да си в по-добра форма.

— Изба за вино… — прошепна тя.

— Казват, че тук имало повече от три хиляди бутилки. Може би, преди да те оставя сама, ще отпуша една бутилка специално за теб. Просто така, за да не скучаеш, докато ме няма.

Тази идея му се стори толкова забавна, че той се засмя. Моли се огледа с надеждата, че ще успее да забележи нещо, което ще й помогне да открие мястото по-късно. Може би онзи ъгъл, със зелените петна по пода. Или онази маса там, покрита с нещо като зебло, с оставените върху нея бели латексови ръкавици.

Но в този миг неочаквано прозрение блесна в съзнанието й. Имаше ли надежда някога да се измъкне жива от това подземие? Или тук ще намери смъртта си? Колко ли щеше да се наложи да чака? Защо си бе направил труда да се добере до медицинския й картон? И как беше успял да го измъкне? Какво лекарство ще сложи в спринцовката?

— Може би ще одобриш избора ми, ако ти предложа „Корто-Шарлеман“.

— Извинявай, но не разбрах…

— Ще ти оставя една бутилка „Корто-Шарлеман“. — Той отново се засмя, възгордян от хрумването си. — Но при едно условие: ако си много, много послушна.

Надигна се, приближи се до нея, смъкна панталоните й и с внимателен жест изви коляното й. Тя усети хлад по кожата си, когато той изми със спирт вдлъбнатината отзад.

Смъртта сякаш се усмихна на Моли, нашепвайки й, че е в сигурните ръце на професионалист. Той явно знаеше много добре, че следата от проникването на иглата на спринцовката в тази зона доста трудно се открива при аутопсия.

Мъжът вече държеше спринцовката в дясната си ръка, а ампулата — в лявата, като леко я разклащаше. Моли видя как иглата проби гумената запушалка, видя как буталото бавно, но неумолимо се изтегля нагоре.