Филип Шелби - Разплата

Прииска му се да я целуне, още сега, дълго и страстно, както когато бяха насаме. И да я прегърне…

Но вместо това бръкна в джоба на сакото си и с два пръста измъкна лъскава кибритена кутийка. Плъзна я в дланта на Бети, но същевременно се изхитри да погали гръдта й с опакото на ръката си.

Очите на Бети се разшириха от изненада, когато видя името на прочут хотел върху етикета на кибритената кутийка.

Стивън не сметна, че си заслужава да сподели с Бети за дългите си и разгорещени спорове с Моли Смит относно избора на убежище. Според него, беше възразил той в кабинета на майор Смит, този петзвезден хотел ще е последното място, където биха търсили един провален юрист по фирмени дела, наскоро лишен от право да упражнява професията си. Щом се налага да се укрива, нека поне е в някоя по-луксозна бърлога — точно така се беше изразил. Освен това, там не би трябвало да се тревожи за безопасността — хотелът разполага с добре обучена охрана.

Детинска усмивка разцъфна на устните на Бети. В очите й заиграха предизвикателни искрици, докато мачкаше салфетката в ръка.

— За теб, скъпа. Не… не гледай повече този етикет. Нека изчакаме всичко да свърши.

Притиснаха се един към друг, доколкото им позволяваха седалките, шепнейки си как след броени дни ще бъдат отново заедно. Какви радостни, безметежни дни ще бъдат… И така до края.

Коупланд случайно зърна една млада жена в джинси на няколко седалки пред тях от другата страна на пътеката, която се изправи, за да потърси нещо в сака си на мястото за багаж над нея. Рейчъл побърза да отклони поглед, като се престори, че търси съсредоточено нещо. Въпреки бученето на двигателите в салона беше тихо — навярно повечето пътници бяха бизнесмени, уморени от визитите си в столицата — така че успя да долови част от шепота на влюбените и мълчаливо прокле глупостта им, характерна за всички влюбени.

Първото кацане беше в Атланта, Джорджия, три минути преди предвиденото по разписание. Рейчъл видя как Коупланд се надигна колебливо от мястото си. После се наведе към Бети и на раздяла я целуна по бузата, преди да тръгне по пътеката. След малко и Моли стана от мястото си.

Рейчъл се изправи, протегна се бавно, но в същото време леко изви глава, за да хвърли бегъл поглед към пътниците, оставащи в самолета и продължаващи за Финикс. Неколцина от тях се решиха да последват примера й и да се поразтъпчат. Но не и Бети Ъндъруд. Тя остана на мястото си, леко навела глава, разтворила някакъв роман върху скута си. Погледът й разсеяно пробягваше по страниците.

Още с влизането си Моли огледа пътниците в залата. Нямаше повече от двадесет човека, от тях няколко семейства, но повечето бяха младежи, решили да се възползват от по-евтините тарифи на нощните полети.

Коупланд я чакаше в дъното на залата, до барчето в ъгъла. Моли се приближи, готова да се нахвърли яростно върху него, но я спря предизвикателният блясък в очите му. Вече беше разбрала, че когато е влюбен, Коупланд става още по-избухлив и здравият разум напълно му изневерява. Стори й се дори, че сега той съзнателно търси повод за скарване.

— Предполагам, че вече всичко е наред — подхвърли Коупланд, когато тя се приближи към него.

Моли не отговори. Само махна с ръка, за да я последва в отделението за пушачи, в момента напълно безлюдно със стандартните си пластмасови столове и препълните с угарки пепелници. Пред вратата преминаващите пътници я изгледаха с недоумение, сякаш беше някакъв рядък, изчезващ животински вид, или опитно зайче.

— Добре се справи — започна тя и издуха струя тютюнев дим. — Как се държа Бети?

— Истинска актриса.

Моли се усмихна скептично на изтърканото клише.

Той побърза да вземе думата:

— Сигурна ли си, че безпроблемно ще стигне дотам, накъдето се е отправила?

Така Моли узна за още едно нарушение на Стивън Коупланд — той и Бети си бяха разменили адресите и телефоните, което тя изрично бе забранила. И то още при първия разговор в нейния кабинет във Форт Белвоар! Не можа да се сдържи и го прониза с унищожителен поглед.

— Нали помниш накъде трябва да потеглиш оттук? — хладно процеди Моли.

— Разбира се. Стотици пъти съм повтарял адреса, за да не го забравя дори и на сън.

„Дано не е само поредното му самохвалство…“

— Първото нещо, което ще направя утре, е да ти се обадя по телефона. Очаквам да те заваря там, Коупланд.

Флуоресцентното осветление я дразнеше. Някъде от долния етаж прозвуча металически глас, обявяващ последното повикване на пътниците за втората част от дългия полет.