Филип Шелби - Разплата

Рейчъл доближи края на опашката. Не вярваше куриерът да е успял да се промъкне незабелязано покрай нея. Наистина имаше много възможности някой непознат да се приближи към Коупланд и Ъндъруд, но никой не бе направил опит за това.

Тя се настани на седалката, шест реда пред местата на двамата информатори. Все пак продължаваше да си задава въпроса дали куриерът не беше успял да се промъкне сред пътниците в самолета. Най-после затвориха вратите и тя се успокои.

Стивън Коупланд се изненада, когато видя, че Бети стиска с все сила дръжките на креслото, изопната назад на облегалката със стиснати зъби, едва процеждайки дъх през тях. Никога не му бе минавало през ума, че спътницата му се страхува да пътува със самолет.

Сложи ръка върху нейната.

— Стив, ох, Стив, много ми е зле… — прошепна Бети.

За беда, точно в този момент самолетът силно се наклони наляво. Косата й се люшна настрани и докосна челото му.

— Стига, Бети! Всичко ще бъде наред. Повярвай ми.

Самият той го вярваше, макар че също се беше изплашил, но същевременно и развълнувал, когато Моли Смит го беше потърсила по телефона. Вярваше също, че с всеки изминат час следователите, начело с майор Моли Смит, стягат все по-плътно обръча около мишената. Мишената, която им беше посочил той. И скоро, много скоро всичко щеше да се разкрие.

В бляновете си Коупланд се виждаше как се явява за изслушване пред сенатската комисия. Въздухът в залата ще бъде наелектризиран от жуженето на камерите, от ослепителните светкавици на фоторепортерите. Всички глави ще бъдат обърнати към него, готови да уловят всяка негова мимика. Креслата на подиума ще бъдат заети от съдии с мрачни лица, протегнали вратове в очакване на следващите му думи.

А обвиняемият… да, той ще седи скован и съкрушен на съседната маса, опитвайки се да избегне унищожителния поглед на Коупланд. Докато самият Коупланд няма да злорадства от победата си, защото за него ще е от значение да възтържествува истината и само истината.

Ще дойде денят, когато този блян ще се сбъдне. Сигурен беше в това. Дори може да публикува мемоарите си, да издаде бестселър, а защо не да напише и сценарий за касов филм? Може пък да предприеме обиколка из страната, за да говори пред изискана аудитория, платила скъпи билети, за да може да го слуша… Той виждаше всичко това съвсем ясно във въображението си — славата, богатството, престижа. Ще бъде напълно реабилитиран, дори може да забогатее. И накрая ще се ожени за Бети, ще й купи разкошна къща…

Коупланд погледна към спътницата си. Чакаше ги дълъг път. От него в този момент се искаше единствено да издържи до края на пътя.

Освен това трябваше да се грижи за Бети, да бди над нея. Затова си бе позволил да пристигнат на летището заедно. Затова реши да се настани на свободното място до нея, въпреки предварителната уговорка с Моли Смит. Пътниците не бяха много, така че стюардесите нямаше да негодуват.

Когато самолетът престана да се накланя, Коупланд се надигна и се огледа. Видя Моли отзад, усмихна й се предпазливо, но за негова изненада, тя сърдито извърна глава.

— Виждаш ли я? — прошепна Бети.

— Майор Смит? Ето я там, на два реда зад нас, от другата страна.

Коупланд усети как ръката на Бети стисна неговата.

— Видях я веднага щом влязохме в терминала — самоуверено заяви той, макар че се постара гласът му да прозвучи леко небрежно.

Коупланд не сподели с нея, че докато беше оглеждал напрегнато тълпата в залата, се бе натъкнал случайно на тревожния поглед на майор Моли Смит.

— А видя ли някой друг? — попита го Бети. — Някой да ти се стори подозрителен?

— Не. Сега сме в безопасност, скъпа. Никой не ни следи. Никой не знае накъде летим.

Коупланд спусна масичката пред себе си, за да остави двете пластмасови чаши с ябълков сок, които им подаде стюардесата.

Бети го изпи на един дъх. Коупланд й подаде своята чаша. И в това отношение вкусовете им съвпадаха — и двамата не обичаха алкохол.

— Искаше ми се да ни бяха разрешили да отседнем някъде заедно — промълви Бети. — Толкова ли е трудно да ни скрият двамата?

— Да. Но понеже още не провеждат официално разследване — търпеливо се зае да й обяснява той, — госпожица Смит е преценила, че за нашата безопасност ще е по-добре да бъдем на места, които познаваме отдавна, където всеки новодошъл веднага ще направи впечатление на местните жители.

Бети се премести по-близо до него.

— Да… Сега разбирам. Но никак не ми се иска да съм далеч от теб.