Филип Шелби - Разплата

Залегнал върху ламаринения покрив на малкия склад, на четиридесет метра от склада на „Макхенри“, Инженера ги следеше от първия миг, когато се бяха появили на алеята. Слънцето вече се бе издигнало и той усещаше затоплената ламарина през плътния камуфлажен комбинезон. Припомни си как беше лежал по същия начин на един друг покрив, на друг склад, когато Рейчъл Колинс беше залегнала на съседния покрив. И тогава беше горещо, дори още по-горещо. Припомни си как топлината обгръщаше дрехите му тогава, как проникваше до кожата му…

Инженера знаеше, че Смит и Колинс няма да разполагат с достатъчно време, за да претърсят цялата зона. Наистина, бяха се сдобили с чертежите на сградата и с още куп сведения за нея, но не знаеха нищо за съседните постройки. Не се бяха сетили, че високите прозорци на склада на „Макхенри“ ще позволят на наблюдател, скрит сред околните покриви, да надзърне с бинокъл във вътрешността на склада — въпреки че не беше лесно да се проследи кой се движи сред гъсто разположените стелажи, рафтове и колони по етажите. За опитен професионалист като него не се оказа никак трудно да ги засече през оптическия мерник на снайпера. Те бяха до втората ниша, на седемдесет и два метра от него. Между двете мишени и патрона в цевта на пушката му лежеше само една преграда — тънкото стъкло на прозореца, с дебелина по-малко от сантиметър.

Освен това Инженера знаеше, че Смит и Колинс бяха достатъчно интелигентни, за да очакват, че той може да е пристигнал преди тях, да е изключил електронната уредба и да се е скрил в склада. Но засега не искаше да издава присъствието си. Много рано беше за това. Вместо това продължи да следи предпазливото им напредване във вътрешността на безлюдния склад, като ням свидетел на нарастването на увереността им с всяка измината крачка, приближаваща ги до целта. През оптическия мерник се видяха ясно дори капките пот, оросили челото на Смит, когато отваряше касетата. Сърцераздирателна беше загрижеността му за Рейчъл — когато й махна с ръка да се отстрани. После Смит, обгърнал в ръце дългоочакваната награда, полека повдигна капака и измъкна папката…

Инженера видя също как там долу Смит раздвижи яростно устни и после стисна зъби. Успокои дишането си и плавно натисна спусъка. Главата на Смит рязко отскочи назад. От врата му бликна кръв. Инженера смъкна мерника с две деления надолу и отново стреля. Последното, което видя, беше как Рейчъл се сгърчи, като повалена с юмрук.

Рейчъл чу как Смит изруга, щом отвори папката. Още го гледаше втренчено, когато някъде горе изтрещя счупено стъкло. Усети нещо горещо да профучава край ухото й. Ръката на Смит се стовари върху нея, тя политна, а той се олюля, преди тялото му да падне назад. После нещо, още по-силно, я прониза в рамото и изкара въздуха от гърдите й. Тя се завъртя като пумпал, главата й се стовари върху ръба на стоманената скоба и тя се свлече на пода.

Инженера огледа цялата сцена през оптическия мерник. Видя кръвта, бликнала от врата на Смит — доказателство, че го бе улучил. После нещо се стовари върху главата на Колинс, нещо неясно, като вихър, вдигна нагоре косата й и връхлетя върху бузата.

Можеше да ги остави в това състояние, но Инженера не беше забравил грешката, която бе допуснал пред къщата на Бети Ъндъруд в Кеърфрий. След като остави пушката, той бръкна в джоба си и извади апарат за дистанционно задействане. Само след половин секунда четири взрива избухнаха в склада на „Макхенри“ — по един във всеки от четирите ъгъла на сградата, която се разтърси из основи, но не рухна. Инженера не искаше да я изравни със земята. Целта му бе да предизвика пожар и навсякъде наоколо да се разстеле гъст, парлив дим. Обезвреждането на свръхмодерната, автоматично задействаща се противопожарна инсталация му бе отнело само петнадесет секунди.

Експлозиите я отхвърлиха на няколко метра, но в същото време й помогнаха да се съвземе от изстрела. Рейчъл отвори очи. Първото, което усети, беше острият метален къс, опрян до бузата й. Претърколи се на пода настрани, но коленете й се опряха в нещо меко. Надигна глава и видя проснатия на пода Смит.

Протегна ръце, улови се за металната колона и се надигна, олюлявайки се. Чак сега усети мириса на дим. Идваше от партера, но пламъци още не се виждаха. Погледна нагоре към червените тръби, осеяни с месингови накрайници за впръскване на пяна — нито едно устройство не работеше. Досети се какво беше станало с тях, но се досети също и какво трябва да направи.