Филип Шелби - Разплата

Той измъкна от багажника две противокуршумни жилетки „Кевлар“.

— Първо облечи това. А после ще избереш останалите дрехи по твой вкус.

Рейчъл се сгуши на задната седалка и смъкна полото си. Закопча жилетката направо върху сутиена си и отново облече полото. За съжаление, то се оказа по-късо от нея.

Смит я чакаше до багажника, с издути като на бодигард гърди. Рейчъл набързо огледа още веднъж багажника и избра един деветмилиметров автомат „Хеклер и Кох“. Напъха в джобовете на якето си още три допълнителни пълнителя, а около талията си опаса колан с гранати със сълзотворен газ. Смит я огледа внимателно, но й спести забележките. Самият той предпочете любимия си „Мозберг“ и се запаси с достатъчно пълнители. Не забрави и двата чифта гранати.

В неделя сутрин движението по улиците е много по-натоварено, така че те успяха доста бързо да излязат на широката и права Паркуей. Заобиколиха централната зона на града, после поеха по Магистрала I-95, накрая се прехвърлиха на Маккомас и продължиха направо към „Нортуест Харбър“.

Рейчъл погледна през прозореца. Сега, на дневна светлина пейзажът й се видя съвсем различен, дори делнично скучен. Пристанищните складове, плътно наблъскани един до друг, този път й се сториха като изтощени след десетия рунд боксьори, подпиращи се един на друг. Рампите бяха опустели, а високите метални врати — до една, плътно залостени. Внушителни камиони, наблъскани догоре с отпадъци, бяха паркирани до редицата от торби на зелени и оранжеви ивици. Сметта от тях, която не бяха успели да натоварят на камионите, беше оставена за смяната в понеделник. Вятърът, по-силен в тесните прорези между неподвижните туловища на камионите, неуморно развяваше по-дребните отпадъци.

Смит рязко намали скоростта, защото неравен паваж замени асфалта. Рейчъл политна, но веднага се изправи и спусна десния прозорец, за да огледа внимателно всеки камион и всяка товарна рампа. Ако някъде се мернеше дори една човешка сянка, това щеше да бъде за нея сигнал, че някой е решил да ги причака. Слънцето обаче си правеше шеги с нея, защото осветените участъци се редуваха много бързо със сенките и тя трябваше напрегнато да се взира.

— Ето, там е — промърмори Смит.

Рейчъл вдигна очи към шестетажния склад. С ръждясалите си панти на вратите и високите мътни прозорци той й напомни за склада, в който Чарли Дън се бе сражавал и загинал.

Над заключената врата беше изписано с едри, полуизтрити черни букви:

СКЛАДОВЕ НА КОМПАНИЯТА „МАКХЕНРИ“

Смит не натисна спирачките. Колата подмина вратата. Рейчъл разбра, че той беше решил да обиколят притихналия склад от четирите страни. Тя се озърна през задното стъкло, но не забеляза нищо подозрително.

— Снабден е с електронна система за блокиране на вратите — отбеляза тя.

— Да, известно ми е. Имаме кода за деактивиране.

Заедно с чертежите на склада, Люсил му бе изпратила всички кодове за електронното блокиране на външните врати, както и паролите за блокиране на вътрешната алармена система.

— Знаем всичко за компанията „Макхенри“ — обясни й Смит.

В този миг от ъгъла се показа патрулна полицейска кола. Рейчъл побърза да скрие пистолета си под седалката.

Двете коли се изравниха. Смит спусна прозореца и показа на полицая служебната си карта.

— Какво ви води насам в неделя сутринта? — полюбопитства униформеният патрулен полицай.

— Оглеждаме складовете. Най-обикновена проверка — спокойно отговори Смит. — Изглежда спокойно. Някакви произшествия през последното денонощие?

— Никакви. Цялата нощ беше спокойно.

Полицаят беше млад, слаб, с лисича физиономия и подозрителен поглед.

— Ще останем в тази зона още малко — осведоми го Смит. — Не е нужно да докладвате за нас по радиото.

Рейчъл видя как полицаят се ухили.

— Разбирам, няма проблеми, ще се оправя. Но не ми се вярва, че сте тук само за да огледате складовете. Така че по-добре ще е да се ометете по-скоро оттук.

Патрулната кола потегли. Смит отпусна спирачката и потегли към края на глухата алея, за да обърне колата.

— Мислиш ли, че полицаят няма да ни създаде проблеми? — попита Рейчъл.

— Да, поне докато не му хрумне да ни се изпречи на пътя.

Тя огледа тясната алея.

— Ще трябва още веднъж да обиколим склада, за да проверим дали няма някой на покрива.

Колата отново потегли по обратния маршрут, съвсем бавно, както при първата обиколка. Рейчъл наведе глава назад, за да може да вижда най-горния етаж на склада, но се дръпна, когато главата й се удари в прозореца при първия тласък.